Поморие - солта на семейния туризъм

По нашенската магистрала към морето, наред с утехата от понамалелите участъци "вълнообразен асфалт", слушаме новините по радиото как в курортната ни конкурентка Гърция властите наказвали строго бензиностанциите заради фалшиви горива, зер задъхването на семейната кола безапелационно сочи как по никой параграф не изоставаме от по-гъвкавите южни съседи.

Делничният ден за пътуване май е по-гарантиран откъм многочасови еднопосочни затваряния заради КАТ-експертизите на поредното безразсъдно ПТП.

На север от Бургас, по махленски обраслото с храсти шосе без отразителна маркировка "котешки очи", дори при пълнолуние наднича дяволът на рискованото шофиране, но в по-ранният вечерен час, в който пристигаме, "шмъркащите" безразсъдни шофьори вероятно "загряват" с първите шотове, така че още не са излезли на пътя.

На влизане в Поморие грамадните апартхотели като да напомнят задокеанския курорт Atlantic City отпреди 100 години, но не се питаме дали са така тъмни заради строителната им история, или заради отсъствието на британските и руски собственици на имоти по нашето Черноморие. Най-вероятно и системата за преотдаване time share не е дотам успешна при връхлитащата общоевропейска криза.

Рускоезичните мъже в призивна възраст, които срещаме в деня след пристигането в Поморие, твърдят, че са постсъветски немци, репатрианти от Казахстан в Германия, ползващи щедрата тамошна социална система.

Недалече от общината на Поморие, при старателно номерираните паркоместа, които са безплатни, стига да ги намерите незаети, откриваме единствената свободна стая в семеен хотел на тясна търговска уличка, на 200 м от градския плаж. Собственикът се оказва широко скроен правнук на БГ-преселници от някогашните османски територии, които след 1906 г. са се "разменили" с изселени към Беломорието древнопонтийски гърци. В поучителна конотация за помирителната балканска геополитика уличката се нарича "Неа Анхиало"- "Ново Анхиало", като "Анхиало" е древнопонтийското име на Поморие.

Угрижен в краткото сезонно отваряне, при тотална липса на квалифициран персонал, семейният хотелиер по български мъгливо помни, че прадядо му съчетавал рибарството на езерото Вистонида край Ксанти със сезонната паша на родопските си овце, така че при дългото "бартерно" преселване до Поморие докарал и "жива стока", и "жив занаят". Правнукът се тюхка как наследодателят му се отнесъл с недоверие към древния поморийски бизнес за вадене на морска сол, та само за "диверсификация" купил малък солник от понтийските изселници. След "национализация" по времето на социализма, връщането на запустелите занаятчийски солници ги превърнало в апетитни парцели за курортно стоителство, та сега "Ново Поморие" прилича на солунското Паралия-Катерини отпреди 30 години.

Късметът да има опитен и усмихнат сезонен сервитьор, който иначе живее в жежка Испания, явно не е достатъчен за поморийския хотелиер, та семейството му ежедневно прихожда от ненапуснатата до днес проветрива "баир махала" на първоначалното прадядово заселване. Допреди ковид кризата, групи с по-продължителен престой, водени от източноевропейски туроператори, удължавали сезона, но сега българските семейства са основният пазарен сегмент на правнука-родопски преселник и хотелското фоайе е затрупано от детски колички и надуваеми лебеди и крокодили. Още от сутринта "испанският сервитьор" предлага в промоционален пакет за плажа цаца и пържени картофки ("поморийски fish & chips") и цената няма как да не е конкурентна при извиващата се в съседство от 9 ч. опашка за хладни пици и топли банички на софийски кризисни цени. Автоматите за кафе, както по цялото Южно Черноморие, показват принудена пазарна предвидливост, а в близките супермаркети продавачите са по-любезни от столичните.

След 11 ч. свободната зона на градския плаж със ситен и сравнително чист пясък прилича на моржово сборище от тв канала Viasat-Nature, докато от ранна сутрин украинските бежанки са се "окопали" в импровизирани с камъни и пясък малки "крепости" покрай рибарския вълнолом. При жълт флаг и разрешената за къпане част от морето, и платените чадъри са еднакво нагъчкани при цена за чадър 7 лв., за шезлонг 7 лв. и масичка за 3 лв. За разлика от селските плажове по гръцкото Беломорие, душове няма, но се виждат кошове за боклук и паравани за смяна на банските.

Семейният ни хотел предлага готвено обедно меню на цени и качество, сравними с изпробвано квартално заведение и по джоба на служители от call center, но контингентът БГ-семейства с деца и гастарбайтерски внуци явно пренебрегва указанията за плажна здравословност и се напича като за последно чак до късния следобед.

Пред неизвестностите на очакващата ни зима, за традиционната БГ-устойчивост току виж допринесло и сегашното ултравиолетово облъчване на плажа. Все пак и това лято успяхме поне да дойдем на нашенското си море.

А дали за начина ни на живот и средностатистическия ни стандарт, то не си е и най-доброто?

Текст и снимки: Илия Тодоров