Европейска Коледа преди "Божик" в старокалендарна Република Северна Македония (РСМ)

Скопие може  и да обявява като „императив“ за 2020 г. привличането на румънски, испански и италиански  туристи, но тъкмо посетителите от България дават сериозен принос за македонската "споделена икономика", включително по линия на роднинските връзки и носталгии.

Въпреки допотопната шосейна връзка след граничния контролно-пропускателен пункт "Девебаир" на българо-северномакедонската граница, в Скопие ръководителят на тамошната Агенция за подръжка и промоция на туризмот - Люпчо Яневски, съобщава в медиите, че за 2018 г. туристопотокът откъм България за Република Северна Македония е достигнал 380 хил. души. Но и той, подобно на някои наши политици /В. Симеонов, М. Стоянова/, отваря дума за „регулиране“ на краткосрочното отдаване под наем на жилища.

Големият поток от индивидуални автотуристи през Девебаир едва ли се вълнува от твърдението, че Северна Македония държала най-ниски туристически такси, но ако за новогодишите празници местните домакини трябва "да са лицензирани" и да търчат в полицията "да ги явят" своите роднини от България, то българските гости едва ли ще отидат в "регистрирано място за настаняване" и в крайна сметка уютните македонски "ресторани" ще свирят по-празни.

Иначе, по традиция, българите обичат да пътуват към тази дестинация за новогодишните празници. Ще го сторят и тази година. Тридневните туристически пакети за новия спа-хотел в най-екзотичния квартал в христоматийното македонско Крушево вече са разпродадени, а образцовият туристически комплекс на Осоговския манастир отвъд Гюешево е резервиран за БГ-групи още от есента.

Каквито и да са каноничните виждания на православния македонски владика в Куманово (р. 1977 г.), той може да води лекции по поклоннически туризъм дори само по примера на подопечния му Осоговски манастир. Там туристическият персонал е като в "Хилтън", служителите в манастирската църква спокойно сочат помирително подредените 3 гроба на българския, сръбския и на първия македонски игумени на манастира, след което ненатрапчиво консултират в пищния църковен магазин коя манастирска ракия е за подарък и коя за лична консумация.

Тазгодишната Коледа, празнувана в православните балкански еврочленки Гърция, България и Румъния, в Скопие бе работен ден, но нямаше кой знае какви възможности за културен туризъм, тъй като музеите бяха в "предупредителна стачка".

Връщането към балканската екзотика задължително минава по калдъръма на старата чаршия на Скопие, където безспорен интерес предизвикват албанските кафенета, а хит е "Баклава Ангела Меркел", предлагана в дюкянче на кюше под турски флаг и с окачен портрет на президента Ердоган.

След предизвикателната архитектурна "столичност" на Скопие, в късия Коледен ден, на 3 часа път по магистрала и по предразполагащи към ПТП "слепи пътища", пристигаме в някогашния "вилаетски град" Битоля. Главната улица е запазила автентичния си вид от началото на 20-ти век, а по красивите фасади отново се веят знамена на консулства - вече и на новопоявили се държави.

Най-олющени са сградите, ползвани от постсоциалистически структури, а впечатляващият бивш "Офицерски клуб" се ремонтира по европроект за равностойността на 1 млн. лв.

В баничарница с постерминал и забравени вкусотии чуваме, че при липсата на армейски поделения на 25 км от Гърция, покрай реновирането на древните еврейски гробища, сградата можело да се даде за "Еврейски дом".

По главната улица в Битоля със запазени табелки и паметник на Тито лениво дружелюбни и с видими "ушни маркери" се разхождат улични кучета.

Красива сграда с кокетно балконче -"клюкарник", оказва се е ретропансион "Ел Греко" с неочакван амбианс и конкурентни цени. Собственикът отпреди 20 г. е прекъснал следването си в НСА-София, тъй като динамиката на семейния живот и туристическият бизнес не му оставили време да се дипломира.

Камбаните на Католическата катедрала в Битоля звънят през час за Евросъюзното Рождество, а местните протестанти лоялно щели да изчакват "държавната Коледа" ("Божик") на 7 януари 2020 г.  Поставена между историческата Охридска архиепископия (1018-1767г.) и правителствения пример на Украйна да декретира Рождество за 25-ти декември вместо 7-ми януари, днешната Православна църква в РСМ изчаква проевропейската ориентация на Скопие със запазена Коледа/"Божик" през януари и казионен "Дедо Мраз". Държавната TV, която гледахме по кабел в хотела, мимоходом споменава, че в "некои православни земи" Рождество се празнува заедно с телевизионното приветствие на католическия архиерей от Скопие.

Две внушителни джамии от османския период са архитектурният акцент в единия край на историческия "Широк сокак" (главната улица "Маршал Тито"), а в другия му край е днешният Градски музей на Битоля. Внушителната му сграда е паметник на културата, а някога е била Военно училище на Н.В.Султана, завършено с отличие от "Бащата на Турската република" Кемал Ататюрк.

Феновете на романтичната история за несподелената му от българска красавица любов, докато бил военно аташе на Турция в София, ще бъдат изненадани да видят, че гвоздей на специалната музейна експозиция, посветена на знаменития турски държавник, не е восъчната фигура на младия юнкер, а любовно писмо на изоставената от него местна мома и "единствената му любов" - Елени Каринте, и снимка на бащината й къща.

Всред музейната експозиция за "борци" и "херои" от периода на Втората световна война намек за възможно преодоляване на натрупаните политически пречки за културно-историческия туризъм в РСМ дава присъствието на "Битолската плоча" от времето на българския цар Иван Владислав (1015 – 1018 г.). Скромната кирилско-буквена и на английски език музейна табелка пояснява, че плочата е "старословенски текст од 1015/1017 г.", в който за пръв път се споменава името Битоля. Укипедия пояснява, че откривателят на историческата плоча платил със 7 години затвор за аматьорското си любопитство.

Показателна обаче се явява декларацията на елегантен ресторант, че за Коледа и по стар, и по нов стил, както и за други празници, евротуристите са добре дошли, защото Битоля има богата познавателна оферта за тях, особено след бъдещото разширяване на ЕС.

Под Католическите гробища в края на града и с импозантна панорама към планината Пелистер частично е разкопан и добре експониран античният град  Хераклея-Линкестис. Прословутите му мозайки в този сезон са зазимени с насипан отгоре им пясък, както и мозаечното паунче от недалечният друг подобен град Стоби (емблема на едноименната марка вино). "Битолската" Хераклея се краси от 5 любопитни "музейни котки", главната от които естествено се казва "Македонка".

На връщане през новоразкопаната Хераклея-Синтика край Петрич се запознаваме с тамошната котка-талисман "Немезида", ахвайки пред явната възможност за уникални трансгранични маршрути, свързани с античната област Македония и римската Виа Понтика. Все така пролетно-слънчев, вторият ден на "европейската Коледа" даде шанс да се потопим и в топлите минерални гьолове на Рупите с надежда, че Новата 2020 г. ще донесе повече доброжелателен реализъм за "уеднаквяване на календарите" и за развитие на устойчив туризъм в Обединена Европа.  

Текст и снимки: Илия Тодоров