До плажовете край Солун покрай река Брегалница и Дойранското езеро

Първата безковидна есен ни дава възможност да стигнем до Солунската ривиера, вместо през рисковото Кресненско дефиле и опашките на Кулата, като се отклоним от Благоевград към Република Северна Македония през ГКПП "Станке Лисичково" и по добрите шосета на "роднините" да сравним романтичните си представи за река Брегалница, град Щип и езерото Дойран с реалността. Удължаването на маршрута София-Катерини е незначително, а преживяването си струва.

Паркирането в Щип -"града на ВМРО", не бе проблем край внушителната църква, която 12-годишното "подрастващо", което пътуваше с групата ни, нарече "зловеща" точно пред благия местен свещеник-пенсионер дедо Николче, та отецът взе повод да разясни мeстния архитектурен код на зидарската задруга от 19-ти век в Брегалнишкия район.

С единен музеен билет "за странци" може да се разгледат всички добре подредени отдели на музея. Още при влизането в главната старинна къща съзираме "пианото на Брамс", денесено от родолюбива попска внучка след брака й с австроунгарски аристократ в далечна Хърватия.

Някогашната "люлка на ВМРО-войводите" - Ново село, вече е квартал на Щип и с любопитство научаваме, че освен колосите Тодор Александров и Ванче Михайлов там е роден академик Тодор Павлов - ОФ/регент на детето-цар Симеон II и идеолог на БКП.

По-нататък по маршрута след Щип преди Струмица виждаме табела за село Щука, откъдето, чували сме, са родом Баба Ванга и бащата на Сергей Станишев. Половинчасовото отклонение дотам богато ни се отплаща, когато местни хора ни даряват кошница с райски ябълки (в РСМ ги наричат "японски").

Около самата Струмица виждаме крайпътни мотели и кръчми с неонови надписи "Мис Стоун", което поражда у нас противоречиви размисли, докато преминаваме и покрай Благотворителния център "Мис Стоун", който извършва социален патронаж вече 22 години.

Още по-горчиви мисли ни връхлитат, когато след отлично поддържано 110-годишно гръцко военно гробище на разклона Валандово/Дойран, навигацията отказва да ни посочи местонахождението на далеч по-скромния и неотдавна възстановен паметник на български герой от Междусъюзническата война - полковник Каварналиев.

Лутаме се из крайпътните шубраци и все се надяваме някой скромен патриот да качи в интернет gps-координати за военния паметник, който в наши дни следва да се почита от страните-атлантически съюзнички. Такъв съюзнически евроатлантически дух ни лъхва на брега на есенно ветровитото Дойранско езеро: центърът на опустялото курортно селище Нови Дойран впечатлява с множество полицейски коли от Унгария, на която изглежда е ред да пази от мигранти границата между еврочленката Гърция и кандидатката РСМ. Изглежда, че зъболекари от цяла РСМ през летния сезон опазват стоматологичното здраве на съседна Гърция, защото табелите на зъболекарските кабинети в Нови Дойран са повече от ваканционните балкони. След сезона единствената работеща кръчма на Дойранския бряг предлага езерна червеноперка на приемлива цена, а в местен супермаркет купуваме още едри райски ("японски") ябълки, защото са по 1,5 лв./кг. 

Преминаването в Гърция е много бързо и спокойно, отделно от местните ТИР-ове, и това е транспортна опция за лятно пътуване към гръцките морски курорти, която ви препоръчваме: има какво да се види по пътя, вместо да шофирате "на нокти" в убийствения трафик през Кресна и Кулата.

Изборът е ваш.

Екип на ИНФОТУРИЗЪМ