По българските маршрути на устойчивия културен туризъм

През слънчевият октомври избираме маршрут по Подбалканското шосе към Пловдив, който преминава през загадъчното село Свежен - родното място на героя от Балканската война /октомври 1912 г./ полковник Серафимов, чието име носи и емблематично село в Радопите. Пасторалната подбалканска картина притъпява неприятното усещане от многобройните завои, а самото село Свежен (днес100 жители, но 5000 в началото на 20 в.) е изненадващо дълго, сгушено в средногорските шубраци на умалялото нашенско "Възраждане".

Докато пред бюста на славния полковник Серафимов - Освободителя на Родопите, на спретнатия селски площад се чудим коя е родната му къща, изневиделица се появява ухилен здравеняк на неопределена възраст и и ни кани на рожден ден в местния "Смесен магазин" (фирмената табела е поне на 50 години). Узнаваме, че това е сегашният кмет, който след като се пенсионирал като мениджър в Дания е довел в България и датската си съпруга – професор-българист, да укрепи местното читалище (основано през 1868 г.). На входа на смесения магазин съзираме рисувана керемида, а брадат мъж с вид на преуспял на Запад галерист ни обяснява, че изделието било на местната художничка Яна от "Ян махала". Собственикът на магазина - млад доктор по археология, съжали, че не може да ни придружи дотам, защото местните пенсионери чакали да докарат пресния хляб.

Кметът ни качва на собствената си кола и ни повежда по кривите сокаци със специална номерация на къщите-паметници на културата (от №1 до №101), като пътьом подвиква и подсеща за едно или друго пъплещите по дворовете пенсионери.

Яна от "Ян махала" ни посреща в спретнат селски двор, където пред бащината й къща гроздето на асмата още не е обрано, а дядовата й плевня в дъното на имота се оказва въпросната "Арт галерия". Първоначално се стъписваме от вещерските адаптации на камъни, бичкиджийски дървени изрезки, коруби на костенурки, волски черепи и кости, събирани по пустеещите кърища около Свежен, но неусетно правим "откупки" с всичките си джобни пари, предвидени за уикенда, който смятаме да прекараме в бъдещата "Европейска столица на културата 2019 г. - Пловдив.

Шосето към "Града на тепетата" през индустриализираното поречие на р. Стряма/ община Раковски е още по-криво и с оскъдни пътни знаци. Вече в центъра на Пловдив зърваме странните палми около дувара на "Джумая джамия", а сетне и улична чешмичка-реплика на "Панагюрското златно съкровище". След тоя кич, при вида статуята на култовия пловдивчанин Мильо ни идва да нададем характерния му вик "Айдаааа" и да си плюем на петите.

Затова и нашият призив е: пийнете "вода от извора" с макар и кратко пътуване до с. Свежен, особено ако вече сте ходили на мемориала "Родопската Шипка"- връх "Средногорец" над с. Полковник Серафимово/Смолянско. Така или иначе устойчивите маршрути за културен туризъм се правят не само с лъскави брошури по разточителни европроекти, а и от реални хора, които са решили да посрещат гости при общите ни "корени".

Текст и снимки: екип на Инфотуризъм