Между Бед Рок и Великденския остров: едно пътуване до "Арт център Илинденци"

Мнозина любители на Беломорието, преживявали задръстванията по границата и през Кресненското дефиле, сигурно са видели вдясно от сегашното шосе през Струмяни любопитна семпла табелка "Арт център Илинденци". За късмет, весела група хора на изкуството, тръгнали през отминалия слънчев уикенд за това място, прие, макар и с известни резерви, и нашата скромна фотокамeра, за да присъства на събитие, обозначено хем като "отчитане на етап от европроект", хем като "пресконференция за известния Фолклорен фестивал "Малешево пее и танцува".

Посрещат ни доминиращите по дуварите на "Арт център Илинденци" каменни фигури, навяващи мечта за пътуване до исполините на Великденския остров. Не успяваме обаче да се вредим за личен контакт с "гуруто"- скулптор на „Арт центъра" Иван Русев, та да блеснем с догадка дали космополитните му каменни визии за тези "исполини" нямат "пласт", свързан и с богомилските "стечки" в недалечната Босна и Херцеговина.

Автобусът ни разтоварва в разкопания център на кацналото над долината на Струма село Илинденци. По прашните неасфалтирани сокаци предизборните афиши на двамата само (засега?) коалиционни кандидат-кметове се редуват през дирек и правят по-лесна последвалата официална и "неофициална" информация за ВиК-работи в селото с 800 изборносписъчни жители, затворено огромно училище, четирима местни свещенници, обслужващи дори съседни общини, и "черешката на тортата" - "Арт центъра". Това сакрално за ценителите място отдалече се забелязва именно по асфалтираните по европрограми завои към него и със споменатите вече кацнали по дуварите каменни фигури.

В дерето под артистичния баир "традиционна" стара народна чешма е дочакала захлупване с машинно рязана каменна "шапка" - провокация към партриархалния традиционализъм, може би, но за изненада водата се чучури чиста както преди век. Тече си кротко и в самото дере, като "мостето" над него е декорирано с причудливи каменни парапети, които на лаика доста напомнят за градчето Бед Рок от филма за Фред Флинстоун. Тече и чешмичката, пак предизвикателно натикана в арт-"стечка", а под нея е приседнала  навъсена тийнейджърка, доведена вероятно от дядо си-самодеец.

На "портата" на артистичния комплекс вдясно, в каменна ниша виждаме познатите от БабаВангината църква в Рожен стенописни "макроикони", които ни убеждават нагледно, че това е "параклис". Веднага след това каменен-блок "касичка" провокира традиционната българската стиснатост към даване на "лепта" за съвременното изкуство.

Изискано елегантна, но строга дама, вероятно вдъхновяващата съпруга на скулпурния "жрец"-инициатор на Арт центъра, не ни позволява, по изтъкнати съображения за сигурност, сами да влезем в стъпалестия лабиринт от импровизирани дувари, напомнящи възстановката на Балдуиновата кула във Велико Търново.

Затова, след като изчакваме възпитаната група от ценители, все пак щракваме в близък план впечатляваща статуя на "Малешевската Венера", полегнала върху ред цигански тухли. И без да сте посещавали проф. Овчаровата пещера "Утробата", бихте се впечатлили от авторската композиция в изкуствено изкопана пещера, напомняща едновременно и за двете й истински родопски посестрими - Ягодинска и Дяволското гърло, с артистично електрическо осветление и аудиозапис на "шум от подземна река".

Пак на каменно площадче със същите късове "отпадъци" от недалечната фирма "Илинденски мрамор", току до авторска по нашему "реплика" на партизански паметник отпреди 50 години, Фиданка Котева, завеждаща европроектите на община Струмяни, патетично откри и фолклорните празници.

Оказва се, че динамичната общинска началничка държи и единственото засега място за подслон в амфитеатралното село Илинденци. Тъй като не остава време да ни го покаже, докрай се радваме на възможността покрай арт-екскурзията да се насладим на откриващата се от предпланината на Пирин гледка към Малашевската планина отвъд Струма. Кацналата на баира над Арт центъра песъчлива градинка, с мини-доматки и по-буен праз, ни добавя панорама към огромен пилон с трикольора, издигащ се на съседно възвишение.

Ако изключим задължителната за всеки европроект "дегустация на местна баница" (под критичните погледи на бабките-авторки), едно рутинно разглеждане на "Арт център Илинденци" не би отнело повече от 2 часа. На излизане местен "самобитен майстор", вероятно добил пазарно вдъхновение от комшулука с известните скулптори и художници, вече по-свойски предлага да видим неговите произведения-сувенири.

Критично "разкрити", че пишем за реалностите в БГ-туризма, включително и културния, арт водачите на експедиентската група ни подгонват далече от накичените по портата на "местния майстор" зелени РVС-шишета от бира, които съвсем биха минали за стилизирана обемна визия на ориенталската стенописна традиция "тюлипан" (лале). Понеже за новата реколта известно местно вино все още е рано, успяваме да си наберем екзотично изчезнал южнобългарски плод със забравено вече име, виснал по народна традиция за "позволена улична беритба". Заснобели, че и ние разбираме от съвременно изкуство, добронамерено правим последна снимка на купчина каменни късове на сокака след асфалта на Арт центъра. С което окончателно си печелим вече откритото възмущение на арт аниматорите, защото това наистина били бордюри за следизборното село. Вече е сигурно, че от артистично-познаваческа гледна точка сме "персона нон грата" в тази творческа зона, но през по-прохладните пролетно-есенни месеци, особено при уикенд  пътуване в посока Сандански/Петрич, най-вероятно ще се върнем отново в „Арт център Илинденци“ като кротки, обикновени туристи. Домакините са видимо толерантни, както демокрацията в съвременното изкуство, а гледките от артистичната им "екопътека" с причудливи каменни композиции към Малешевската планина и долината на Струма наистина си заслужават.

Илия Тодоров – Родопска търговско-туристическа камара