Гълъб Черпоков: На българската туристическа гилдия й липсва единство

Гълъб Черпоков с екипа на туроператора "Вегена"

Г-н Черпоков, как се роди идеята за „По света и у дома“ и лесно ли написахте книгата?

Дълго време дъщерите ми настояваха да разкажа за себе си, за моя житейски път, за моето време. Писането на мемоари за мен е сложна и отговорна работа. Но осъзнах и това, че няма кой друг да разкажe моята история. Почувствах се задължен да оставя нещо за внуците, близките и приятелите. Да знаят откъде съм тръгнал, къде съм прекарал детство, ученичество и младежки години…

Доколко енергията на Черпоковия род от китното родопско село Орехово предопределя житейската Ви съдба?

Родното Орехово като природа и климатични условия винаги е привличало туристи. От царско време съм виждал и слушал за туристи и летовници, посещаващи близката хижа „Персенк“, открита от Цар Борис ІІІ през 1936 г. Израснах около природните забележителности: Скакалото, Костен камък, Кабата с Цирикова черква, Чудите мостове /Ер кюприя/, върховете Голям и Малък Персенк, Комините, Червен /Пилафя/, Челевещата пещера и Дуплево. Природата и любознателния дух на Черпоковия род сигурно са предопределили житейската ми съдба.

Вие сте известно лице в туристическата гилдия на България. Какви са настоящето и бъдещето на българския туризъм, чието минало така подробно анализирате в книгата си?

48 години от моя съзнателен и активен живот преминаха в сферата на международния стопански туризъм. 24 години бяха в условията на централизирана планова икономика и 24 години в условията на свободна пазарна икономика. Развитието на туризма в България през моето време преминаваше през различни периоди на интензивност, но винаги бележеше положителни ръстове. Успоредно с нарастването на туристическата база и подобряването на обслужването в нея, както и с ефективната туристическа реклама на отделните пазари, се увеличаваха и туристите и валутните приходи от тях. Тъй като говорим за международния стопански туризъм, променящите се икономически и политически условия в страните доставчици на туристи за нашите курорти оказваха чувствително влияние върху населението при вземане на решение - дали да приеме нашите оферти и да прекарат ваканцията си в България. Не може да не сме доволни от настоящите резултати на туризма, като брой туристи и приходите от тях. Аз съм убеден, че и в бъдеще туризма ще бъде един от най-бързо и успешно развиващите се отрасли в нашата страна. Популярността на България като туристическа дестинация ще се увеличава непрекъснато.

Корица от брошурата на "Вегена" на японски език, разпространена в Япония - всичко със собствени средства на фирмата

Какво липсва днес на българската туристическа гилдия и бизнеса и доколко тези липси са наследство от миналото?

На туристическата гилдия й липсва единство, като в същото време броят на браншовите организации е твърде голям. В повечето държави с развит туризъм има най-много три професионални организации: асоциация на хотелиерите и прилежащите към тях ресторанти, асоциация на ресторантите и кафетериите и асоциация на туроператорите и туристическите агенции. Членуването в тях е задължително. На всяка от трите организации държавата прехвърля правата си по контрола на качеството на услугите, уреждането на неизбежните спорове между тях, защитата на правата на техните членове пред различните учреждения. В същото време им се предоставя възможността да обсъждат и дават мнения по нормативни актове, касаещи туристическата дейност. На бизнеса, т.е. на собствениците на туристическата база и туристическите фирми в България, липсва инициативност – сякаш работодателите и заетите в туризма не вярват в собствените сили и възможности и изцяло прехвърлят отговорността на държавата. Така например, обединени собствениците от даден комплекс могат да си учредят акционерни дружества в страните - основни доставчици на туристи за техните хотели, които сигурно ще предлагат техните оферти. Туроператорските фирми, които изпращат български туристи в чужбина и са натрупали опит, могат успешно да регистрират свои клонове в страните, където се предлагат морски, планински и културно-познавателни програми за България. Така те ще имат аргументи пред фирмите, на които изпращат български туристи, да искат да продават програми за българските курорти или обиколки на България по културно-познавателни маршрути. В същото време, туроператорските фирми за входящ туризъм, много от които изчезнаха, сега се занимават единствено с обслужването на вече пристигналите у нас туристи. Техните усилия да посещават страните и фирмите-доставчици на туристи, за да рекламират и продават българските програми се нуждаят от държавна подкрепа, която може да се изрази във възстановяване на изразходваните от тях средства за реклама на българския туристически продукт.

Как може да се реши въпросът с временната/сезонна заетост в туризма?

Собствениците на хотели могат да регистрират трудови фирми, като „Jobs Слънчев бряг“ или „Jobs Златни пясъци“. Тези фирми ще проучат нуждите от хотелски кадри на зимните курорти в Австрия, Германия, Франция, Италия и Швейцария и ще им предложат освобождаващите се в края на сезона наши служители. Така ще могат да се запазят голяма част от опитните кадри и ще им се осигури добре платена работа.

Как гледате на идеята за Министерство на туризма?

Вярвам, че няма работещ в туризма, който да не подкрепя идеята за създаването на Министерство на туризма. Такова министерство е необходимо, защото другите министерства и ведомства не решават въпросите на туризма. Едно Министерство на туризма по-успешно би се борило с Министерството на външните работи за решаване на изключително важния въпрос с издаването на входни визи за гражданите от страните извън ЕС. Сега китайските туристи чакат за българска виза минимум 15 дни, а за Франция получават виза за 24 часа. Много са въпросите за решаване с Министерството на благоустройството и регионалното развитие, с МВР - за сигурността, с Министерството на финансите - за средствата за реклама и данъчните регулации, и с Министерството на културата, което трябва да настоява произведените с бюджетни средства игрални филми и ТВ сериали да включва елементи на реклама от българската природа и културно-историческото наследство. Министерството на туризма ще може да отговори на безспорната нужда от създаването на туристически представителства в основни туристически пазари за България.

Какви са предимствата на българския туристически бизнес с днешна дата? 

Природата на България, четири годишни сезона, отговарящи на различните видове туризъм, социализираните културни и археологически паметници, нашият изворен фолклор с народните песни, носии и хора, нашите народни обичаи и националната ни кухня. Но не помня откога не са провеждани кулинарни седмици в ресторанта на Айфеловата кула в сърцето на Париж, на които наред с българската кухня, българските вина, ансамбъл „Филип Кутев“ омайваше парижани…

В Розовата долина с японски туристи

Има ли нещо, което не успяхте да кажете в тази книга?

Сигурно са останали много неща от моя живот в туризма. Има какво да се каже още за самостоятелната ни работа по разработването на японския, китайския, сингапурския и южноамериканския туристически пазари. Ако е дал Бог, ще споделя и това.

С Гълъб Черпоков разговаря Мария Мира Христова

„По света и у дома“. Спомени от един живот в туризма, 2014, автор: Гълъб Черпоков, изд. "Изток Запад", 384 стр., 15 лв.

Авторът е известно име в туристическия бизнес на България. Автобиографичните факти в книгата по любопитен начин се преплитат със събитията от две политически епохи и два века, през които българският туризъм търси своето място под слънцето.

Подходящо четиво за туристическия бизнес, преподаватели и студенти по туризъм, както и за широк кръг читатели с интереси в историята, философията, пътешествията и туризма.