Археолозите с нови разкрития в праисторическият комплекс "Провадия - Солницата"

Снимка: БТА

Селището е просъществувало от 5 600 до 4350 година преди Христа. Край Провадия се е развивало най-ранното специализирано производство на сол в Европа, а каменната крепост е една от първите на Стария континент. На практика праисторическият градски център е бил първият европейски „монетен двор“, защото тогава солта е била най-ценната стока, посочи Васил Николов.

Точно богатството на селището е било причината за издигането на каменните стени и радиални структури. Според археолозите такива не се срещат почти никъде по света. Запазените в провадийската олница структури са 23, но са били около 50, допълни Николов. Възстановените през тази година показват, че са били замислени като съвършения капан за нападателите. Радиалните структури са с особени форми – дъговидни, змиевидни, със стеснения и разширения. След влизането си между тях, нашествениците трудно са намирали изход и лесно са били избивани, допълни Николов.

През настоящия летен сезон археолозите са продължили да проучват и разкритите в селището къщи. До момента те са повече от 15. Разкопките показват, че домовете на древните са били дву- и триетажни, като хората са обитавали горните, а първите обикновено са се ползвали като „трезори“, в които се е съхранявала солта.

Екипът работи и по съвместен проект с американски учени от университета на Сан Хосе, чиято цел е да се разкрият пътищата на търговията със солта от Провадия. Най-вероятно търговците са стигали чак до Бяло море, разказа Николов. Според него на практика всички пътища преди седем хилядолетия са минавали през тази територия. В късния халколит е имало една огромна зона със сходна култура, която се е разпростирала от Карпатите до Бяло море и от Черно море до Видин, която със сигурност се е снабдявала със сол от тук, допълни Николов. И уточни, че тъй като солта е била двигателят на търговията и това е продължило почти 9 хилядолетия, живеещите тук са били непрекъснато нападани.

Хората от Солницата са вдигнали крепостните си стени 2000 години преди египетските пирамиди, подчерта археологът. Той припомни, че това е 19-ят сезон на разкопки, но те ще продължат още поколения. Николов уточни, че през тази година са получили за изследванията си малко над 59 000 лева. Като сериозен проблем той посочи, че министерството на културата изобщо не е открило програмата за реставрация и консервация на културните паметници. Тя съществува от 10 години и за пръв път по нея не бяха отпуснати никакви средства, каза Николов.

Това е знаков обект на първата европейска цивилизация и ние трябва да го проучим и съхраним за бъдещите поколения и за света, посочи археологът. По думите му обекти като Солницата са повод българите да се гордеем, че сме наследници на невероятна култура, защото и до днес носим гените на древните, живели по тези земи.

Източник: БТА