Понеделник, 12.05.2012 г.

17.09.2022 08:44 - От създаването си гербът на София е променял четири пъти своя облик

Освен, че носи името на един от своите символи – базиликата "Света София" (Премъдрост Божия), столицата ни има още един символ, чиято история е не по-малко вълнуваща – нейният герб.

Денят на София, който ежегодно отбелязваме на 17 септември, обикновено е сред тези, в които правим равносметка за това дали сме спомогнали за подобряването на заобикалящата ни среда в столицата и какво още можем да направим. Празникът е и добра възможност за разходка из потайностите на богатото градско минало от древността до днес.

Макар действащата тогава Търновска конституция да забранява създаването на каквито и да било гербове и отличия, извън съществуващите, Общинският съвет в София решава да бъде изработен герб. Повод за това е участието на българската столица във Всемирното изложение в Париж, провело се през 1900 г. Проектът за герба е утвърден лично от Княз Фердинанд Първи, но краткото време за неговото проектиране и изработка създава сериозна суматоха в делата на града и поставя тогавашния кмет Христо Попов и свиканите от него експерти, сред които и художникът Харалампи Тачев, пред сериозно предизвикателство:

"След като събират достатъчно информация за всичко необходимо за съставянето на един герб, Тачев започва работа по художествения проект – разказва пред Радио България Ерина Кръстева, пиар експерт в Регионалния исторически музей – София Ерина Кръстева. – Той създава герба под формата на щит, разделен на четири полета. В тях, съобразно събраната информация за историята на града от древността до тогавашните дни, поставя конкретни символи, свързани със София. В горното ляво поле е мястото на градската богиня Улпия Сердика. Образът ? е взет от антична монета, сечена по времето на император Септимий Север и съпругата му Юлия Домна. В горното дясно поле е поставена базиликата "Света София", която дава сегашното име на нашия град.“

През 1911 г. под герба е добавен девизът "Расте, но не старее". Първоначалната идея била той да е "Расте, не старее" – добавят "но“, за да станат буквите повече от 13. През 1928 г. към герба е добавена лента, върху която да бъде изписван девизът, както и лавровите клонки, които съществуват в него и до днес.

През 40-те години българският художник Борис Ангелушев предлага по-опростен стилизиран вариант, но основната промяна в градския символ настъпва през 1974 г., когато е добавена петолъчка и сериозно стилизиране на всеки от обектите върху щита. От него в Регионалния исторически музей в столицата се съхранява гипсова отливка.

През 1991 г. гербът от 1928-а е възстановен.

 

Източник: Радио България - БНР

назад