Понеделник, 12.05.2012 г.

09.11.2015 00:05 - Стара Загора: античните мозайки са буквално под краката ви

Ако питате наизлезлите вечер младежи в "града на липите" къде е хотел"Форум" (естествено до римския форум) всички се стъписват, защото малцина знаят какви са внушителните разкопки в центъра на града им, а модерната сграда до тях е водеща библиотека в България.

Напоследък е модерно да се лансират всевъзможни теории за практическото развитие на културния туризъм в България. Но когато бизнес пътуване ви отведе по правите улици на изгорената през 1877 г. Стара Загора и попитате как се стига до "Античния форум", край който би следвало да се намира и градският хотел "Форум", иначе приветливите младежи в "града на липите" вдигат  рамене. Влизаме в претъпканото поливалентно "кафене-ресторант" с амбициозно име "При кмета", но и в него запитаните красавици-блондинки стигат най-далече до упътването "Има там едни камъни до Съда". Вероятно бивша "Мис Стара Загора" е по-конкретна: "Идете в кафене "Музеум" - то е върху някакви разкопки и там сигурно знаят“. Наистина, освен че стилното кафе "Музеум" логично се оказва в сградата на Градския музей, но и усмихнатата млада сервитьорка не само е завършила "джаз-поп-фолк" пеене в местното Музикално училище, но и убедително ни сочи близките консервирани разкопки на улица с форума на римския град Аугуста Траяна.

Резервираният хотел "Форум" наистина е някъде отвъд римските старини. Каничка чай с канела и мед при любезната Юлияна струва само 3 лв., а девойката натъртва, че при наличие на използван дневен билет за музея нейното кафене "Музеум" прави  сериозна отстъпка.

Старозагорци имат привилегията в няколко от административните сгради в града да съзерцават древни римски мозайки докато търчат да решават ежедневните си социално-битови проблеми. Някакво консервирано с музайки подземие съвсем наблизо се отключвало при позвъняване и срещу 5 лв. за градския музей, имало и автентична римскa улица-калдъръм в близък подлез. Изумени от такъв европейски маркетинг за културен туризъм, оставяме колата на платен само през деня паркинг с монетен апарат и "удряме напряко" през древния римски "ж.к.", където в тъмнината, а може би заради студа не виждаме не само камери и охрана, но и никакви фасове и боклуци. По средата на възстановената автентична римска улица в малка съвременна беседка, дори без да пушат, агитка тийнеджъри се готвят за дискотека, но не проявяват никакъв интерес към експонираните наоколо им руини.

В студената вечер на мъртвата римска улица, щом съзираме кубичен древен камък 3 на 3 метра пред останките на амфитеатъра, съвсем по нашенски злостливо се упътваме в неговата сянка поне да хвърлим фас или да се освободим от чая на "Музеум". В същия миг дочуваме по- скоро обидено-тревожен младежки глас "Господа, какво правите там!?". От тъмнината излиза младежът Коста – от общинската охранителна фирма, и точно в този момент върху колоните на амфитеатъра зад гузните ни гърбове блясват разноцветни прожектори като в селско казино. Така било всяка вечер след 21 часа и нашият опит за вандалщина вероятно е бил възпрян от божествения дух на императорите Септимий Север или Каракала, пред постамента на чийто паметник сме щели да се опозорим. Коста ни посочва не само служебната си кабинка, но и крайната порта на Аугуста Траяна, която била нетипично близо до Форума заради възможно "дублиране" с втори, все още неразкопан форум на опозиционна римска партия или олигархична структура. Изумително "уставният" и учтив охранител отключва служебна вратичка, за да напуснем по-скоро общинските старини. Излязъл "за цигара" ведомствен полицай от прилежащата Съдебна палата, не приема да разговоряме за протестите им, но ни посочва търсения от нас хотел "Форум", наистина съвсем наблизо до римския форум. Там имало хубав ресторант с чиста тоалетна и никакви древни останки под модерните адаптации. Освен ухиления до уши по римски къдроглав барман Никола, ресторант "Форум" предлага незабравима печена дюля, вкусът на която те кара да забравиш и размера, и цената. Управителката Дарина имала вече 17 г. стаж и много амбиция за още една, "четвърта звезда" на градския хотел, където калпави климатизиращи агрегати портят предразполагащите внушения от накичени в хотелските коридори и в самите стаи фотографии на древни  статуи.

Следващата сутрин през хотела виждаме безапелационните пиар апликации "Стара Загора - център на Вселената" върху хотелската "баничарка" с ранобудния барман Никола. Дори този предизвикателен патриотичен "слоган" да е далечко от световните стандарти, окуражително е как ресторантски персонал върши екскурзоводство-промоционна работа за културен туризъм, който би донесъл повече поръчки не само за чай "Музеум" и печена дюля "Форум".

 

Текст и снимки: Екип на ИНФОТУРИЗЪМ

назад