Понеделник, 12.05.2012 г.

25.08.2015 17:38 - Котел - Градът на „Джагал Войвода” и „Баба Войновица”

След положителното емоционално възнасяне, породено от модерната визия на патриотично-носталгичния, но напълно изчистен от кич, чалга, кебапчийници и други простотии Фестивал на народната носия в Жеравна, някак си естествено идва желанието да се посети съседния „възрожденски Котел”.

Дъждовната съботна вечер бездруго налага избор на заведение в балканското градче пред автентичните черги в подгизналата фестивална горичка. Оказва се, че по-големият битов ресторант в Котел е зает от пищна циганска сватба, но ни приютява съседната кръчмица, която се държи от местна художничка. Персоналът буквално се задъхва от изсипалата се фестивална навалица и единствено меракът да се продължат хорцата и ръчениците на сушина запазват доброто настроение, въпреки дългото чакане на поръчките и сметките.

По-предвидливите разгръщат безплатния  „ФестиваленЪ вестникЪ”, който дава сериозна историческа информация, улесняваща туристическото разглеждане на Котел.

Нашето внимание пък спира обраслият в храсталаци край главната градска църква бюст-паметник на „Джагал Войвода”, гръмко наречен от котелските му съграждани „Войникът на столетието”. Този безспорен български „чешит” по арнаутски започнал обозна служба в турската армия през 1828 г., после потушавал като наемник (в онази епоха им казвали „волонтиери”) Варшавското въстание през 1861 г., участвал в царските войни за Кавказ, а по време на Руско-турската война от 1877-78 г. се твърди, че друг котленец - станал руски генерал под името Кишелски, го взел плътно до себе си, въпреки напредналата му възраст от 66 години. Така или иначе в „Пантеона на възраждането”, което днес си е модерно нареден исторически музей в огромно тоталитарно здание точно срещу общината на Котел, почти цяла стена е накована с прошенията на този „Джагал Войвода” за поборническа пенсия.

Централната изложбена зала е съхранила костите на най-известния котленец - Георги Сава Раковски. Любопитна е историята с пренасянето им от съседна Румъния в края на 19-ти век. В ковчежето с костите на великия българин няколко негови сънародници „патриоти“ скрили откраднатите от румънски чокоин /богаташ/ ценни книжа и така ги прекарали в България. Впоследствие безуспешно се опитали да ги продадат във Виена, където били арестувани от полицията. Елегантната екскурзоводка из пантеона се оказва доктор по философия, а подземната тоалетна е импозантна като в НДК-София, само че далеч по-чиста и приветлива.

Изглежда, че част от местните избиратели, освен безплатен достъп до музейната история на градеца, вероятно не търсят и безплатното образование, защото затрупаната с кофа за боклук паметна плоча за Щаба на Българското опълчение от 1878 г. влиза в контраст с грешния правопис на графит-абревиатура на доминираща политическа партия.

Иначе всичките четири градски музея в Котел са с билети по 3 лв., но общината-собственик не показва пазарна гъвкавост, за да предложи по-евтин общ билет за посещение в тях.

„Галатското училище” (1871 г.) днес е музей на котленските килими, а името е претенциозна „алафранга” аналогия с известния накогашен квартал на гурбетчиите „Галата“ в Цариград.

Третият музей – на етнографията от Възраждането, се намира в „КьорПеевата къща”, където от огромен портрет строго ни гледа Баба Войновица, чийто син пръв от Котел завършил цариградския „Робер колеж”. Забързан музеен посетител се пошегува, че ако османската „кьор”-приставка към името на Пею чорбаджи означава „сляп”/”недовиждащ”/, то с такава страшна майка всяко котленско дете и днес би било отличник в правописа.

Докато търсим четвъртия котленски музей - Природонаучния, пак пред плочата на Опълчението засичаме берлинското българче Мартин (16 г.), когото майка му Галина от варненския квартал „Галата” довела в национална носия за Фестивала в Жеравна. Възпитаният младеж не успява да върже никаква асоциация или историческо познание за Опълчението, но уверява, че в Германия етночистачите на общинска служба никога не оставяли толкова боклуци, дори в почивните дни.

Като си припомняме изучаваната в училище Дарвинова теория за еволюцията, оставяме този музей за следващото посещение в Котел, искрено вярвайки, че духът на Възраждането ще го запази като интересна туристическа дестинация.

 

Текст и снимки: Илия Тодоров

назад