Потребител: анонимен

България

Патриотичен позитив за българския курорт Кранево

01.09.2023 14:28

Ако има спад в бизнеса, компенсаторните механизми са: пазарен реализъм, предразполагащо обслужване и гарантирано спокойствие и сигурност на туриста. [... ]

Поморие - солта на семейния туризъм

12.08.2022 14:15

Дали все пак: "У дома е най-добре"? [... ]

Апартаменти под наем предлагат уют в сърцето на София

12.12.2021 16:58

R & R Apartments предлага краткосрочно и дългосрочно настаняване на гости на столицата в луксозни апартаменти в сграда, намираща се в историческия център на града. [... ]

- a a a + |
 

Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята

08.04.2012 10:48 - в.Янтра днес, Новинар

Занемарената цветна памет на българските градове.

Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
Създаването на Третото българско царство е драматично и трудно. То преобразява и коренно променя историческата съдба на българския народ. На младата българска държава се налага да направи невероятни усилия, за да догони Европа и да се промени във всяко едно отношение. С промяната на формата на  управление тази традиция постепенно се занемарява, започва  деградация на парковите пространства. Но на места зелената памет на градовете, тръгнали да стигнат  Европата, все още е оставила следи.

Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
Огромна е ролята и заслугата на губернаторите, князете и първите кметове на големите градове. Със своята образованост, отношение към модерното строителство и архитектура те коренно променят визията на редица градове. Особено място в тази насока заема озеленяването, изграждането на прекрасни паркове и градски градини, като за целта са привлечени първите специалисти от чужбина – градинари, пейзажисти, декоратори, лесовъди.
За родоначалник на озеленяването у нас се счита немецът Карл Бец, който пристига по покана на княз Александър I Батенберг през 1879 г. и остава тук до края на живота си. Пак по покана на княза пристига Карл Петцолд във връзка с проекта за парк при двореца Евксиноград. През 1878 г. губернаторът на Източна Румелия Алеко Богориди моли султана да му изпрати специалист озеленител и тогава пристига Люсиен Шевалие, по това време градинар в Цариград.
Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
Княз Фердинанд, известен с интересите си към естествените науки, продължава традицията за създаване на градини и паркове, чийто планове и строеж лично е наблюдавал. По негово настояване и с препоръката на известните археолози братя Шкорпил в България през 1892 г. пристига градинарят Антон Новак. Съдбата му отрежда една уникална специализация в известните по онова време, пък и днес, паркове при дворците "Шьонбрюн" и "Белведере" във Виена.
 
Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
Антон Новак е назначен за “учител-градинар-декоратор” при Търновската община със задача “да създаде общински градини и разсадници за залесяване на стръмните и скалисти склонове около града и уреждане на градина-парк във връзка със сватбата на княз Фердинанд I, която ще се състои в старопрестолния град”. Така в същата 1892 г. един от първите паркостроители в България полага началото на Търновската градска градина (на мястото на днешния Музикално-драматичен театър “К. Кисимов”), както и на Общински разсадник. Толкова красива била градината, че се превърнала в една от забележителностите на града. Широки алеи, симетрично разположени, разделяли зацветените площи, покрити с уникални храсти и дървета. В центъра бил разположен красив шадраван, който с подскачащата си вода и свежа зеленина създавал прохлада и бил любимо място за търновци в летните горещини. Паркът разполагал и със собствена оранжерия, в която се продавали както саксийни растения, така и много рязан цвят, и всеки можел да си купи цвете, отгледано с много любов и внимание от десетината щатни градинари, работещи по поддръжката на градината. За това, колко забележителна била Градската градина, говори и фактът, че при сватбеното посещение на цар Фердинанд с княгиня Мария Луиза през 1893 г. във Велико Търново талантливият декоратор Антон Новак е награден лично от царя с “Народен орден за гражданска заслуга” четвърта степен, за “сполучливо изграждане на парка”. По повод на височайшата сватба Новак отглежда специален сорт красива черна роза, която силно впечатлила присъстващите и особено специалистите. А парка разкрасява със специален вид орхидеи, донесени от чужбина и аклиматизирани за условията на Търново. Във връзка с княжеската сватба озеленява и склоновете на града. Тригодишният му престой в старата столица се оказал много ползотворен.
 
Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
Той станал толкова известен като паркостроител в страната ни, та през 1895 г. Варненската община го ангажира за уреждане на своите забележителни градини в морската ни столица, на която той посвещава от този момент нататък целия си живот.
През 1895 г. братята Карел и Херман Шкорпил са вече във Варна, където работят като учители в Мъжката и Девическата гимназии. Отново по тяхна препоръка Варненската община предлага на Антон Новак да бъде назначен за управител на общинските градини. През м. март 1895 г. Новак е вече общински градинар в гр. Варна. При пристигането си заварва само Централната градска градина от 6 дка и развива широка озеленителна дейност. Заема се с плана на инж. Анри Мартинес за създаване на парк край морето и започва първите дейности по изравняването на бреговата ивица. Разработва подробен план за озеленяването и оформянето на цветните алеи на наречената от него за първи път Приморска градина (известна днес като Морската градина) като главен обект на бъдещия курортен център, както и за изграждане на система за напояване. Създава и първия разсадник в м. Боровец (Гюндуза) през 1897 г., а след това построява такъв и в Морската градина. Изгражда зеленината по главните улици и кварталните градинки, парк “Владислав Варненчек”, Аспарухов парк, участва и в изграждането на Скобелевия парк край Плевен.
Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
Авторитетът на Антон Новак далеч надхвърля границите на България. Запазената му кореспонденция доказва връзките му с различни представителства и фирми, в които авторите изразяват възхищение от работата на Новак и своето желание да си сътрудничат с него. Само година след назначаването му във Варна, през 1896 г. княз Фердинанд, аристократ с пиетет към салонния живот и дворцовия етикет, настоява за назначаването на Новак за управител-градинар в двореца “Евксиноград” в желанието си да го превърне в представителна дворцова резиденция. Защитавайки интересите на морската столица, Общинския съвет и кметът Янко Славчев, който е много добре запознат с професионализма на Новак, отклонява искането на княза. По-късно е отхвърлено и друго подобно предложение на Софийския градски общински съвет. През 1934 г. Антон Новак приема българско гражданство. В трудности и лишения, забравен от варненската общественост, той умира на 7 януари 1945 г. в гр. Варна на 85-годишна възраст.

Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
За софиянци може би от по-голямо значение е Борисовата градина. Тя е принос на кмета на столицата Иван Хаджиенов, който през 1882 година прави предложение „за устройство на „пепиниера разсадник”, в който да се произвеждат необходимите дървета, храсти и цветя не само за бъдещата градина, но и посадъчен материал за другите градски паркове. За целта Хаджиев кани от Букурещ швейцарския градинар Даниел Неф, а от чужбина се внасят фиданки от различни дървесни видове с цел да се оформят зелените площи. Разположена в центъра на столицата, Борисовата градина се наричала от кореняк столичани „белите дробове на София”. Още през пролетта на 1882 г. Неф изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. Две години по-късно той започва същинското изграждане на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог. През 1885 г. пепиниерата вече е оформена като градина, а през 1886 достига площ от 30 хектара с четири основни алеи.
Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
 С нарастването на града се увеличават и размерите на Борисовата градина. Освен по протежение на Цариградското шосе, градината се разширява и на югозапад. През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той я преустройва из основи. Засажда двете главни алеи в долната част на градината - липовата и кестеновата. И докато Даниел Неф изразявал определено предпочитанията си към акациите, то Фрай бил изключителен любител на цветята. Той създал „Розариума" на мястото на премахнатите селскостопански сгради, както и многобройните цветарници и парници, отговарящи на съвременните изисквания. По времето на Фрай Борисовата градина се разширява за пореден път и стига до днешния бул. „Драган Цанков”.
Как я догонвахме Европата и как отново й изпуснахме дирята
 От 1934 г. за шеф на „Градини и паркове" в София е назначен българският специалист Георги Духтев, който също внася своя линия в облика на градината. Той разширява стария розариум и засажда 1400 нови сорта рози. През 1940 г. пък в Борисовата градина се прави специален Японски кът, като растенията и цветята за него са изпратени от Япония. Така през 1942 г. градината вече се разпростира върху 90 хектара, като в нея влизат Университетската астрономическа лаборатория, Колодрумът, както и няколко игрища, както и стадион „Юнак”.

 
 
 
Снимки: Исторически музей-Велико Търново, www.lostbulgaria.com
 
 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар


captcha image  (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

България - АРХИВ

Патриотичен позитив за българския курорт Кранево [01.09.2023] Поморие - солта на семейния туризъм [12.08.2022] Апартаменти под наем предлагат уют в сърцето на София [12.12.2021] На вътрешен туризъм по ковидно време [29.11.2021] 1 Събитиен туризъм носи оживление в Североизточна България [28.06.2021] Познавателни маршрути по Гергьовден или за мярката в историческо-познавателния туризъм [07.05.2021] По българските маршрути на устойчивия културен туризъм [16.10.2017] 2 Из Средногорието по Лазаров ден и Цветница [09.04.2017] 11 След първият сняг в Родопите [10.12.2016] Петвековна сграда в Ямбол приютява интерактивен музей [18.08.2016] 2 Майските празници - идеи за разходка [25.04.2016] В Кюстендил – града на Майстора [06.02.2016] Стара Загора: античните мозайки са буквално под краката ви [09.11.2015] 3 Между Бед Рок и Великденския остров: едно пътуване до "Арт център Илинденци" [07.10.2015] Котел - Градът на „Джагал Войвода” и „Баба Войновица” [25.08.2015] 3 Ян Бибиян на делтапланер [18.08.2015] Хасково – град с древна история и модерен дух! [06.07.2015] Докато чакаме обещаните туристи от Индия [26.06.2015] За втори път Празник на чевермето в Златоград [05.05.2015] Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир [16.03.2015]

Страница 1: [първа] 1 2 3 4 5 [»] [последна (21)]
ПАРТНЬОРИ

НОВИНА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

България има нереализиран потенциал да привлича туристи за климатичен туризъм

12.05.2024 11:13

Развитието на климатичния туризъм ще удължи туристическия сезон, ще съживи редица изостанали региони [... ]

FaceBoarding съкращава времето за чакане и проверките за сигурност на авиопътниците

12.05.2024 10:51

Летища в Италия изпробват нова технология за сигурност и качване на борда, която не изисква от пътниците [... ]

ИЗБРАНО ОТ НОВИНИ

Входът за Айфеловата кула поскъпва с 20% от 17 юни

24.05.2024 -

Билетите за прочутата парижка забележителност ще струват на туристите до 35,30 евро. [... ]

Международният туризъм се възстанови почти напълно през първото тримесечие

24.05.2024 -

Международният туризъм през първото тримесечие на 2024 г. се е възстановил до 97% спрямо същия период на[... ]

Туроператорът TUI очаква силен летен сезон въпреки по-високите цени

23.05.2024 -

Компанията публикува по-добри от очакваните тримесечни резултати. Около 60% от летния капацитет е продаден,[... ]

ПОСЛЕДНО КОМЕНТИРАНИ

На сладко от "зелена мъжка смокиня" в Къща-музей "Хр. Г. Данов" в Старинен Пловдив

11.04.2024 -

В първата десетдневка на април покрай пик на пролетното слънце Градът под тепетата посреща обичайната[... ] 1

За първи път пътеводител на фламандски език за Черноморското крайбрежие на България

08.03.2024 -

Издателство „Фрийстайл пъблишинг“ публикува пътеводителя "Българското Черноморие: от Дуранкулак[... ] 2

Над 190 000 туристи са посетили Банско през тази зима

17.04.2024 -

Данните сочат, че реализираните нощувки през зимния сезон са над 656 000. Сравнение с предходния зимен[... ] 1