Българският бизнес туризъм затъна в "подвижните пясъци" на пазара

 

Без намерение да защитаваме всякакви държавни чиновници за калпавата предварителна подготовка на съпровождащата премиера Б. Борисов "бизнес делегация" в Катар, нека спокойно се вгледаме какво представлява т.н. бизнес класа в България като образование, маниери, опит и делови бонитет. Двайсет и две години след началото на "плавния преход" към пазарна икономика, сегашният български "бизнес елит", демократично произлязъл от соц. съсловието на келнери, склададжии, спортисти, комсомолци и ченгета, все още безгрижно размахва натрупаните "салфетки" от първоначалните раздавания и като че ли нехае (или няма хабер?) за безпощадните изисквания на международните пазари. Наистина получените даром (макар и "старомодни") държавни промишлени предприятия бързо се разпродадоха "на парче" като машини за Китай или направо нарязани за скрап. Лесно изникнаха и бетонните "индустриални курорти", ухаещи на задъхана неизправна или липсваща канализация. Когато обаче дойде време за реално търговско поведение при експортна промоция на българските стоки и за прилично обслужване на идващите западноевропейски фукари-туристи, "новите бизнесмени" нададоха вопли, че държавата им е крива за насмешливото и резервирано приемане зад граница. Така беше и с президента Стоянов, когато през 1998 г. при посещение в САЩ в съпровождащата го "бизнес делегация", без стюардесите на правителствения "Боинг", повечето качили се с връзки на борда бизнесмени не владееха никакъв чужд език, освен традиционния "руски само в родителен падеж". Сегашната по-млада "бизнес класа" вече не владее и онзи минимум руски, а в общото европейско пространство на свободния пазар има строги делови правила: качество, дългосрочност, надеждност, динамика и комплектност на доставките. Колкото по на Изток се отива, толкова деловите изисквания към нашенския бизнес стават по-деликатни и сложни, щом се излезе от формата на куфарната търговия стил "Капалъ чарши". Защото всеки редови, дори наемен, мениджър в Арабския свят държи под галабеята си, освен модерен лаптоп и авторитетна западна диплома, високото самочуствие на свежия финансов ресурс. При нашите мизерни производствени мощности, човешкият фактор в организацията и техниката на сегашната българска външна търговия изостава пред изискванията на времето, партньорите и правилата на пазара.

Защото едно е да водиш невръстното си дете за преводач на "elementary English" по скъпите магазини на Пето авеню в Ню Йорк или по моловете в Дубай, а съвсем друго е да рипнеш, че на куцата ти "делова камила" пустинните пясъци на Катар й пречат. Пак хубаво, че министри от сегашния правителствен екип поне говорят разбираем английски, защото преди десетина години техни колежки бяха разбрали от посещение в Индия, че имало "пазарна ниша" за България да дои тамошните свещени крави и да зарибява с млечни продукти милионите вярващи, за които млякото е табу. По същия начин на прага на Евросъюза, докато Венецуела правеше 100-хилядно стадо с БГ-малачета, "новите бизнесмени" се пънеха да внасяме (както и Т. Живков на времето) индийски биволи със самолети от Индия, при положение, че Европа не разрешава дори вноса на семенна течност. Само че отрудените баба и дядо на село вече ги няма, а вместо техникуми по селско стопанство сега са на мода купените дипломи по "мениджмънт" от Каспичанския свободен университет и "бизнес инкубаторите" на чалга клубовете. Вярно е, че в една арабска страна държавният глава си е поръчал преди години от България бутикова мандричка с нашенски майстор-сиренар и специално гледани крави, която работи и днес. То при арабския финансов ресурс скоро ще се появи втори "пустинен" ски център в Саудитска Арабия (след Дубай), но как примерно България би откликнала на призива на Катар да предлага тонове сирене, говеждо, овче и пилешко месо? Коя българска фирма може да предложи качество и редовни доставки при конкурентни цени? Да сте чули френските сиренари покрай "Кравата, която се смее" (La vache qui rit) да въртят капитали и в хотели по Лазурния бряг?

В цивилизования свят на реалния бизнес има строга дългогодишна браншова специализация. Затова поръчки и капитали там се намират по-лесно. В България след първите тонове "палмово" сирене с чернобилско сухо мляко нашенският "индустриалец" веднага търси "диверсификация" в строителството на хотели, за да има къде новата му тъща да паркира поръчковите си коли. То се вижда, че и при сегашната БГ-делегация в Катар тамошните търговци като че ли търсят сигурността на държавното "Ел Би", поне за лиценз? (Иначе спортните биостимуланти са обект на друг вид "спорт", вероятно добре овладян от някои представители на нашенската "бизнес класа".)

В случая обаче правителството отиде в Катар за сериозен бизнес, който очакваме да бъде видим и успешен. Дано само Катар да повярва, че в България все още може да се произвежда качествена селскостопанска продукция, без антибиотици, "черешови мутри", крадци на грозде и агнета. Защото Катар може да купи държавното стопанство "Врана" (до общинския парк на дядото на малкия Симеон-Хасан), ама ще трябва да наеме и УБО да го пази от апаши.