Седемте рилски езера - зона на космическа енергия

Разположени са в циркус, който съперничи на световни гледки (според пътешественика Р. Оджаков поразително прилича на друг в Хималаите) и за който казват, че крие вра­тата към Агарта - място­то, от което може да се влезе в друго измерение, в по-висши светове. Според Петър Дънов изкачването на езерата е движение от физическия свят към све­та на най-фините енер­гии. Много от растител­ните видове в района на езерата са уникални и са включени в Червената кни­га на България като заст­рашени от изчезване или редки.

На брега на Рибното езеро, на около 5 минути от старата хижа, е дъновисткият извор с чучур от бял мрамор, оформен като "Ръцете, които да­ват". До езерото се нами­ра връх Хайдутин (Хара­мията), под който е дъно-вистката поляна, където се играе паневритмията -танц в хармония с косми­ческия ритъм. Изпълнява се тук, на рилските езе­ра, защото според Бяло­то братство съществува връзка между седемте енергийни чакри при чове­ка и седемте езера. Па-невритмията е сбор от 28 точно определени дви­жения, чрез които тан­цьорите събират косми­ческа енергия.

Най-известни сред се­демте рилски езера са шестото - Сърцето, или Окото, и седмото - Съл­зата. Със своите 37,5 метра Окото е най-дъл­бокото езеро на терито­рията на България. Зара­ди дълбочината си при слънчево време Окото има изумителен турско-син цвят. Сълзата пък е най-високо от седемте езера - намира се на цели 2535 метра надморска ви­сочина.