Развитието на здравния туризъм у нас обсъждаха на форум в София

Бизнесът вижда неизползван потенциал в развитието на здравния и в частност на медицинския туризъм в България и смята, че българите също трябва да имат възможност да използват здравните си осигуровки за превенция и рехабилитация.

Около това мнение се обединиха представители на деловите среди в бранша по време третото издание на Националната конференция за здравен туризъм, която тази година e във формат бизнес закуска на тема "План за развитие на здравния туризъм с фокус медицински туризъм". Събитието е организирано от Българския съюз по балнеология и спа туризъм в партньорство с Българската болнична асоциация и институционалната подкрепа на Министерство на туризма.

Работя в сферата на туризма повече от 20 години, но много малко време ми трябваше да разбера, че има огромен смисъл в инвестицията в спа туризма в България, разказа Светлана Големанова, хотел "Макси парк хотел и спа" - Велинград. Тук съм, за да си дам отговор на въпроса има ли смисъл в инвестицията в медикъл частта от спа туризма, каза Големанова. Тя отбеляза, че хотелът разполага с над 4000 кв. метра спа, който би могъл да се развие и в частта медикъл, но допълни, че все още не е убедена в това.

Георги Тръпков от медикъл спа хотел "Св. Георги" в Поморие попита как е възможно държавата, институциите и бизнесът много време вече да не могат да решат един много елементарен проблем, като посочи, че хотелиерите работят със здравните каси от Германия, Австрия, в същото време работещите граждани на България не могат да ползват инвестициите в здравния и медицинския туризъм в страната. Базата, която е направена в балнеотуризма, по думите на Тръпков е добра, а кадрите, макар да има недостиг, са също много добри. Всичко това би трябвало да се използва от държавата - дали по програма на НОИ, дали по други, коментира Тръпков и посочи, че е крайно време институциите и бизнесът да се съберат на среща за решаване на този проблем. 

Доц. Светла Шопова, представител на "ДАС Холдинг", в лицето на спа хотелите "Сана Спа" в Хисаря и "Гранд Хотел Приморец" в Бургас, която е университетски преподавател, заяви, че най-силното й желание е с общи усилия да се работи за повишаване на компетенциите, квалификацията и мотивацията на кадрите, които пряко участват в този бизнес. Не че не са подготвени кадрите ни, но по много от темите, които са актуални към момента - рехабилитацията след ковид, социално значимите заболявания, нашите кадри не са толкова добре подготвени и ние можем да положим усилия, защото това е един взаимен процес, каза Шопова.

Милена Иванова, основател и собственник на "Севтополис Медикал & СПА Хотел", разказа, че разполагат с медицински екип от 30 души. След като вземем нашите специалисти, имаме 3-годишно обучение в различни аспекта, за да достигнем нивото на превенция и рехабилитация, което имаме, обясни Иванова. Тя също акцентира върху необходимостта да се даде възможност на българските граждани да използват здравните си осигуровки за превенция и рехабилитация, както това става в европейските страни и както Германия използва тази възможност в България. Тя отбеляза, че гостите на хотела са хора със собствен бизнес или на високи позиции и всички са с над максималния праг на осигуряване и всеки път питат защо не могат да използват осигуровките си, а германските гости могат.

Юлия Стоянова, управител на фирма за медицински и спа туризъм, насочена основно към външния пазар, акцентира върху липсата на връзка между усилията на институции, болници, медии, Министерството на туризма по темата за развитието на здравния и в частност на медицинския туризъм.

Весела Богданова, представител на хотел "Петте елемента" в Сапарева Баня, посочи необходимостта от популяризиране на професията лекар по физикална и рехабилитационна медицина, която, според нея, е изчезваща в последните години и това затруднява в развитието на медикъл и спа туризма във вътрешността на страната.

Разкъсана е връзката между нас лекарите от болничната и амбулаторна лечебна помощ и лекарите рехабилитатори и физиотерапевти, коментира проф. Коста Костов, ръководител на медицински център "Инспиро" (InSpiro). По думите му някога тази връзка я имаше, политиката на държавата беше такава, и лекарите са знаели към кой рехабилитационен център или санаториум да насочат пациента след като напусне болницата, а в момента това не е така. Костов отбеляза, че имаме големи възможности за рехабилитация и физиотерапия, които могат да се използват и това е нещото, което трябва да се прави с необходимия инструментариум на Министерството на здравеопазването и експертните съвети.

Живко Неделчев от Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация изрази мнението, че е необходимо да има държавна политика за развитие на сектора, с нормативна база и стратегия, която да обхваща обучението на кадри, развитие на базите за рехабилитация и всичко, свързано със сектора.

По време на форума беше отправено предложение към служебния министър на здравеопазването д-р Галя Кондева, която беше сред участниците, да подкрепи пред министъра на финансите идеята да има ваучери за рехабилитация и почивка, а не само за храна.