На сладко от "зелена мъжка смокиня" в Къща-музей "Хр. Г. Данов" в Старинен Пловдив

До джамията на подхода към Старинния Пловдив в рушителен за детските зъби "захарен магазин" чуваме от посетителка, че "той е за майките", а децата тя щяла да води в интересен музей за недотам прилежните ученици.

Следваме организираната майка по дълга, стръмна и дискретна стълба в самото начало на Старинния Пловдив, която извежда на висока гледка към р. Марица до в Къща-музей „Христо Г. Данов“ - възрожденец, книгоиздател и пловдивски кмет, който не позволил на Фердинанд да си построи резиденция на един от култовите хълмове в "Града на тепетата". 

При окуражителния входен билет от 3 лв. научаваме, че бележитият българин имал над 16 наследници, пръснати по света, които предоставили фамилната къща за Музей на българското книгоиздаване. Любезните музейни работнички акцентират върху деловите качества на някогашния български бизнес, така потребно и в наши дни: по-малко известният книгоиздател Драган Манчов (останал ерген), макар и по-успешен от многодетния Данов, настойчиво провеждал партньорска политика на "консорциум" в тогавашната епоха на търговията с книги и учебници при "пазарно взаимодопълване".

По повод навършването 190 г. от рождението на Драган Манчов двете чаровни "разпоредителки" на Музея на книгоиздаването, освен сладко от "мъжката смокиня" в двора на "Дановата къща", инициират пред началниците си идея за общ проект, посветен на "Балканското книгоиздаване" в прехода между 19-ти и 20-ти век, когато Пловдив е бил сериозен център на този бизнес.

Текст и снимки: Илия Тодоров