|
Не зная колко от вас са имали случай да пътуват през Искърското дефиле, но всеки път за мен е истинско удоволствие да минавам оттам. Природата, освен, че ти дава възможност за истинска естетическа наслада, ти напомня колко всъщност си мъничък и незначителен на фона на това, което е сътворил Великият Художник. Всеки път се захласвам в някакво първично удивление, наблюдавайки съвършенството и на най-малката тревичка или цветенце, на безкрайната палитра от цветове, и това ме кара да се чувствам пречистена от ежедневната сивота, която твърде често успешно ни захлупва и обезличава.
Този път целта на нашето пътуване беше манастирът “Седемте престола”. Сядайки в колата с предварителната нагласа, че ме очаква нещо много хубаво, бях приятно изненадана от моята спътница, която се беше сетила да вземе за фон музика, изпълнена от виртуозния Найджъл Кенеди. Не съм и предполагала, че съчетанието на неговата цигулка и неописуемо красивата природа отвън ще ме накарат почти да литна. Отново се озовах в света на висшата хармония и пред очите ми започнаха да преминават какви ли не картини. Представях си препускащи конници с веещи се наметки и дрънчаща конска сбруя в дебрите на суровата планина, усетих мощни ветрове, които брулят планинските склонове, чух крясъка на планински птици, усетих жарко слънце, което кара въздухът да трепти в мараня, на път към мястото, където отдавайки дължимото на Твореца те са съградили поредната Негова обител. И разбрах вдъхновението на Вазов да напише баладата “Клепалото бие”, след посещението си в манастира:
“В глуха планинска долина
стояла във стари години обител света…
Ехтели долове от глас благовестни,
отпращали ека гори, канари”….
\iВ подножието на гористи старопланински върхове, далеч от главните пътища, на терасата над река Габровница, е скътан Осеновлашкият манастир “Св. Богородица”. Точното време на създаване му не е установено, но всички изследователи са единодушни, че неговото възникване трябва да се търси през Второто българско царство, някъде през ХІV в. Предполага се, че манастирът води началото си от езическо капище, което се е намирало в крепостта “Калето”. То било превърнато в малка църквица и това е първата сграда на манастира. Според преданието, той бил основан от седем боляри или седем братя, и носи името си от вътрешното архитектурно устройство на църквата с нейните седем олтара-престоли. Това е непознато в архитектурната история функционално и планово решение, позволяващо да се извършват едновременно самостоятелни църковни служби. Периодът на съществуването му, от падането на България под турско робство до 1737 г., е свързан неразривно с борбата против поробителя и за богослужение на славянски език - причини достатъчни, по заповед на султан Махмуд Безбожни, манастирът да бъде разрушен и ограбен през 1737. След Руско-турската война през 1769 г., султан Абдул Меджит издава ферман, с който се разрешава на православните славяни да изповядват своята вяра на своя език и да строят храмове и манастири. Тогава е възобновен и седемпрестолният манастир върху старите основи и в същия вид от братята поп Марко и Тодор от Тетевен и майстор Стою от Троян. Отново е разрушен и въздигнат през 1815 г., когато е построена и днешната манастирска църква.
Стигнахме гара Елисейна и пресичайки прелеза продължихме по пътя, който, следвайки поречието на река Габровница, ни отведе до самата порта на манастира, обграден с каменна ограда, с две главни порти – от източната и от западната страна. Посрещна ни отец Константин - познавам го от времето, когато той учеше в Богословския факултет, който любезно ни разведе и ни показа седемте олтара. Централният олтар е посветен на иконата Рождество Пресвятия Богородици – Осеновска. Смята се, че тя е донесена от Атонската Света гора при основаването на манастира и е най-старата – от ХІ век. В един от олтарите видях за първи път икона на св. Тома /Неверний/ и изображение на св.Георгий, различно от онова, което обикновено се изобразява. Всеки един от останалите олтари /престоли/ е свързан с имената на светиите, на които е посветен. Вторият е на името на светите мъченици за вяра и родина – седемте братя Макавееви; третият – на св. Първомъченик и архидякон Стефан; четвъртият – на св. Седмочисленици; петият – на св. Безсребърници Кузма и Дамян; шестият – Кв. Арахангел Гаврил – патрон на основателя на манастира и пръв игумен на същия; последният, седми е посветен на Св. Благовещение Пресвятая Богородици, за възпоменание на малката църквица от крепостта “Калето”. Църковната живопис е на повече от сто години и е направена от представители на Самоковската школа, а в библиотеката се съхраняват много стари богослужебни книги на църковнославянски език. Между тях е и “12-те минея”, подарена от императрица Екатерина Велика.
Създаден като религиозен център в Средна Стара планина, манастирът бързо се превръща в такъв и за селищата около него. В 1849 г. игуменът на манастира, йеромонах Христофор открива килийно училище, в което се учат децата от околните селища. Той не само е един от най-старите от четиринадесетте софийски манастири, съществували по време на турското робство, но и един от малкото, добре подреден, поддържан, и украсен с хубава църковна живопис. И сега дворът е идеално поддържан, с много зелена площ, цветя и гигантски секвои. \iКристалният въздух създава усещането, че само с едно протягане на ръката можеш да достигнеш отсрещните склонове на планината. Отец Константин ни показа и гроба на известния наш детски писател Змей Горянин /1905-1958 г./ зад църквата, потънал в зеленина. Той е живял в този манастир, в една от ъгловите стаи и желанието му е било да бъде погребан там. Манастирът предлага нощувки за туристи – истински душевен комфорт да прекараш няколко дни на този въздух и тишина. Храмов празник – Рождество Богородично, т.нар. Малка Богородица - на 8 септември.
Излизайки от манастира видяхме табела, която упътваше към близка ферма за щрауси, на 5-6 км. по пътя след манастира. Екзотичните птици си живеят добре, в съседство с рекичка, малък развъдник за пъстърва и симпатично кафененце.
На връщане спряхме в едно крайпътно ресторантче, наречено “Пещерата”, малък оазис в убийствената жега, покрай което също минава рекичка – и там предлагат чудесна пъстърва и други вкусни неща. Наистина има и пещера, но по неизвестни причини, затворена за посещения. Прибрахме се малко поизморени от жегата, но с преизпълнени с хубава енергия души и щастливи. Много щастливи!
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар