Шабленският фар отваря днес врати за посетители

Шабленският фар е най-високият и най-старият в Черно море, каза Нанев. Проблясващата му светлина е видима на разстояние от 17 морски мили. Той е построен през 1756 г. Висок е 32 метра.  и е направен само от камък и хоросан.

В Деня на отворени врати хората могат да видят конструкцията на кулата отвътре, която е уникална, устояла е на земетресения и на времето. Има и експозиция, която включва използвани генератори и старата фарова глава, както и снимки. Посетителите могат да се снимат на балкона на първия етаж, отбеляза още пазачът на най-стария фар у нас.

Постройките около фара са изградени по-късно. Една от тях е от 1855 г. Тогава след много писма и молби и след Кримската война се създава Отоманската фарова служба. От 1 февруари 1856 г. възстановеният Шабленски фар започва да работи. 

За шеф на Отоманската фарова служба е назначен французин, който по-късно става известен като Мишел паша. От 1860 г. създадената от него и негов приятел фирма взима на концесия всички фарове в Османската империя. Тя продължава до 1909 г. След като през 1908 г. е обявена независимостта на България, една година се водят преговори с тази компания за връщане на фаровете на българската държава. От 1 август 1909 г. всички фарове са притежание на България, посочи Нанев.

В началото за източник на светлина в морските фарове е използван газен фенер. След изобретяването на лещата на Френел - система от оптични стъкла, които фокусират светлината, се дава възможност тя да се вижда от по-далечно разстояние, разказа Наньо Нанев. По-късно фаровете стават проблясващи - светват, прекъсват, докато в началото се е слагала обикновена газена лампа с фитил, обясни той.

В Шабленския фар се пази старата фарова глава, която е била поставена през 1934 г. Това е бил модерен за времето си фар, притежавал е фотоклетка. Нанев обясни, че това се казва „слънчев клапан“, който е включвал и изключвал фара. Захранвал се е с ацетиленов газ. Под налягането на газа фарът се е въртял, т.е. светлината се е въртяла. Правил е един оборот за 25 секунди, допълни той.

През 1987 г. старата (шведска) апаратура е сменена с електронно управляема съветска система, която работи и до момента. Тя е импулсна система, но при нея светлинният сигнал се повтаря на 20 секунди.