Предлагат разходка до Драгоманското блато по случай Деня на влажните зони

Карстов комплекс „Драгоманско блато“ е една от 11-те влажни зони от международно значение, намираща се само на 40 км от София, което я прави отлична дестинация за еднодневна разходка. Ценната природна територия също така вдъхновява художничката Мария Налбантова да създаде изложбата „Райско блато“, която може да бъде разгледана до 11 февруари в зала 19 в Квадрат 500, Национална галерия.

Драгоманското блато е най-голямата карстова влажна зона във вътрешността на страната. Пресушена за земеделски цели в миналото, от 90-те години на 20 в. природната територия се възстановява по естествен начин след преустановяване на отводнителните дейности. Разположена на миграционния път на птиците Виа Аристотелис, влажната зона се простира на площ от 400 ха, които предлагат пъстри условия за голям брой растения и животни.

Експерти на СДП БАЛКАНИ проследяват постепенното завръщане на птиците, като до момента са регистрирани над 240 вида. Природозащитните и възстановителни дейности на редица организации в региона се увенчаха с успехи: формиране на колония на голяма бяла чапла (Ardea alba), както и завръщане, след 66-годишно отсъствие, на сивия жерав (Grus grus), който отново гнезди в България.

Днес WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ работят заедно за устойчивото възраждане на блатото по международния проект WaterLANDS, подкрепен от програмата на ЕС за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020. Целта на проекта е да се възстановят шест унищожени от човешката дейност влажни зони в цяла Европа, като Драгоманското блато е една от тях.

След отворена покана Мария Налбантова беше избрана да се превърне в „официалната художничка на блато“. Тя се присъедини към експертите при провеждането на различни природозащитни и изследователски дейности – опръстеняване на птици, поставяне на фотокапани, косене на тръстика и други.

Снимка: Иван Дончев

Вдъхновена от преживяването, Налбантова създаде изложбата „Райско блато“, която включва три скулптурни обекта, изградени от тръстика от Драгоманското блато. Преживяването се допълва от звуци, записани на терен, и деликатни светлини. Видео скулптура ни кани да надникнем в ботушите, с които Налбантова навлиза в блатото, за да видим кадри от фото капани, показващи Драгоманското блато такова, каквото е без присъствието на човека.

Източник: Сдружение за дива природа БАЛКАНИ