За Гергьовден в "босненския Йерусалим" - Сараево

Сараево, 400-хилядната "федерална столица" на Босна и Херцеговина, е град, обкръжен от планини, а международното му значение е поне на 4 века. От тригодишната постюгославска гражданска война "всеки срещу всеки" (1992-1995 г.) на трите "съставни етноса" в днешна БиХ не са останали особено видими следи на разрушения. Определено твърдим, че последвалият стремеж за европейско помирение и "заедност" вероятно е наложил административна толерантност към архитектурния код на града, където разностилието на сградите често удивлява, но е възможно това да е начин да се тушират образи, спомени и видения от трагичното близко минало.

Като оригинално хрумване, в силуета на Сараево са оставени 5-6 комина от изчезнали фабрики и те допълват минарета и църковни камбанарии, от които не чухме нито високоговорители, нито звън на камбани. Шареното строително разностилие се допълва от огромна сграда като 4 долепени кутии бира и доминираща бизнес кула, до чието панорамно кафене на 35-тия етаж шари бърз панорамен асансьор за 2 лв. равностойност.

Ремонтираният ни хотел се намира в тих парк, има мокет дори пред входа, по два телевизора в някои стаи и по една закачалка без хладилник - в други. Прави впечатление обаче спокойната деловитост, бърза реакция и ненатрапчива услужливост на тихия и дисциплиниран персонал. Камериерките не се провикват, както у нас между етажите, а сутрин дискретно изчакват през отворената врата на офисчето си до асансьора евентуалните претенции на туристите. Тренирани от персонала на нашенските хотели, БГ-туристите огласят коридорите в славяноезичната БиХ и се състезават с поляците за "сувенирно прибиране" на бананите от сутрешната закуска, след което безмълвният персонал започва да ги сервира обелени на парчета, поръсени с лепкаво сладко.

От телевизора в хотела научаваме, че минималната заплата в БиХ е 518 лв. равностойност, а в туристическия град Мостар чухме твърдения за 70% безработица. При краткотрайния и епизодичен контакт с местното население не се забелязват особени белези за "барутна различност". Чуждестранният турист се цени и уважава като клиент.

Пред впечатляващата сграда на Държавния музей, дарена на Сараево заедно с първия трамвай от императора Франц Йосиф през 1888 г., са насядали на стълбите тумба гимназисти, предимно момчета, които уважително отстъпват път на редките туристи. В запомнящите се заради високо качество и ниска цена местни бюрекчийници се усеща забравеното у нас достойнство на търговеца, който уважава всеки клиент.

Единствената неотстъпчивост в тукашното обслужване се среща при опит да се плати в друга валута, освен банкова карта или местната "БиХ марка", равна точно на 1 лв. Като хартия местните банкноти са подобни на тези от играта "Монополи", а купюрът от 10 марки носи образ, подобен на БГ-актьора от миналото Георги Калоянчев.

В поклонническото католическо място Междугорие (там през 1982 г. Богородица се явила на група деца) цените по дългата 800 м улица за сувенири са посочени предимно в евро, а на автобусния паркинг при Синановия мост към "Каменния град на Костурица" във Вишеград на река Дрина рижавият продавач на сувенири Миро оперира и с левове, без да е чувал за известния в България свой сръбски едноименник-кебапчия.

Тълпата, преминаваща през възстановения от ЮНЕСКО мост в града Мостар, се гъчка безплатно, а скачачите от 25 м височина в ледената река не са особено настойчиви - просто чакат да им се събере обичайната миза. В началото на Мостарския мост има дискретна табела "Задруга на скачачите". Неколцина БГ-туристи аха-аха да дадат някоя БиХ-марка за атракцията на скачачка с перфектен тен и изваяна фигура, но тя хлътва в офиса да си почива. Просякините в Мостар са като за колорит, кротки и ненастойчиви. На Мостарския  мост сувенирите от Китай са най-постни, а сладкишите са фабрични, от Турция. На нито една сергия не се срещна продавач, който да измърмори недоволно към непазаруващия турист.

За влизане на автобуси в 10-хилядния "град на Богородица" – Междугорие (2 млн. поклоници годишно), има такса по 3 лв. на турист., но половинчасовото катерене по острите камънаци към мястото, където се явила Божията майка през 1982 г., е безплатно и на собствен риск на предприелите изкачването поклонници. С Богородично благословение и превантивен прием на "Voltaren" упорити пенсионери катерят пътеката към паметното място с кръста в Междугорие, където най-удобните за преминаване места са обсадени от англоговорящи в униформени т-шърти при незачитане на табелите да не се пее и рецитира. Подобна доминация имат и китайските туристи по хлъзгавите камъни на Мостарския мост, окупирали най-сенчестите стълбища за групово близане на сладолед в седнало състояние.

Недалече от столицата Сараево вече 18 г. се надгражда амбициозен туристически проект "Босански пирамиди", за които местният "Индиана Джоунс" - проф. Самир Османагич, твърди, че са построени хиляди години преди египетските, като за доказателство изтъква адаптирани минни галерии със затрупани останки от суха зидария. Частта от групата ни, която влезе в тунелите на "Пирамидата на Слънцето" (30 екскурзовода на 6 езика, 20 лв. входна такса), отказа да сподели впечатления и снимки, нито даде оценка за влиянието на подземните лъчения върху душевния и физически статус на посетителите. Отдалече тази "пирамида" със старо име "Алтън тепе" прилича на каменната си посестрима, която се издига над беломорския град Ксанти, гледано откъм морето. В Сараево 11 души дипломати, геолози, историци са членове на Управителен съвет на този амбициозен проект, където безплатно се обхожда прекрасен парк с миниатюрни, ярко боядисани "стоун хендж" кътове на "Древна Илирия", 24 умилителни "унитарни" колони от цял свят, "беседка на Тесла" и тенис игрище на Джокович.

На излизане от БиХ към Сърбия на сравнително "младото" ГКПП, обслужвано от съставната Република Сръбска, докато чакаме проверка ту на едно място, ту на друго (полицаите май имат само един печат, разнасян между гишетата?) разменяме приказка с хладноват "професор по история", който води през Белград автобус дечица от Черна гора към "Каменния град на Костурица" при "Моста на Дрина", овековечен от нобеловия лауреат Иво Андрич.

В проекта на Кустурица край "Моста на Дрина", при познатата характерна "прямост" на филмовите му послания, логично изпъкват "ангажирани  историзми": на фасадата на "Биоскопа (киното) Костурица" има огромно пано за повече от век назад - тайната организация "Млада Босна" с терористите, дали формалния повод за Първата световна война. Улицата носи същото име, а стенописът се допълва с цитат от трибунала след Сараевския атентат как "духовете им ще бродят по улиците на Беч (Виена)".

Изпитият от мъчения и геополитически терзания образ на главния атентатор Гаврило Принцип "с пламтящи очи", освен на преден план в стенописа, масово се продава като магнитче с различни приписвани нему цитати. По този повод в автобуса ни по-късно дискретно се обсъжда защо в България не се продават значки примерно с "Марсилския атентатор" Владо Черноземски.

В слабопознатите Западни Балкани отсъствието на смущаващи уличното и шосейно движение реклами и билбордове дава възможност на БГ-туриста за повече впечатления, а безспорните успехи в следвоенното лансиране на постюгославските традиционни и нови туристически обекти са позитивен пример за устойчиво развитие на туризма. Призната първо от България, крехката, "подведомствена" на Европарламента федерална държава Босна и Херцеговина признава исторически принос дори на българските богомили, укрепвайки междудържавното доверие и туристическия интерес за нови дестинации в "близката чужбина".

Личното преживяване на нашите читатели ще е най-доброто потвърждение на този извод. Изборът е ваш.

Текст: Илия Тодоров