На туризъм в Маракеш през януари: в Градината на Ив Сен Лоран пред портите на Сахара

Многобройни спокойни млади хора с униформи "Assistance" доброжелателно събират попълнените от пътниците бланки като впечатлението е, че този бюрократичен формализъм най-вероятно служи за бързо отчитане на броя пристигнали туристи.

На многобройните гишета за граничен контрол също така млади и спокойни униформени служители ритуално сканират паспортите и слагат церемониални безвизови печати. В спокойната им бавност няма и помен от така познатия ни от Европа перфиден елемент на дразнеща заядливост, а напротив - дават знак, че си добре дошъл да релаксирашв в страната им.

Шофьорите на таксита и многобройните файтонджии са ненатрапчиви лингвисти, но при 20-градусовото януарско слънце ние, българските туристи, с удоволствие крачим по спретнатата европейска част на града с архитектурен код за простор, елегантност и характер на фасадите в "пустинни" цветове. Няма потискащ разгул на реклами и билбордове, няма агресивни "викачи" пред ресторантите и кафенетата.

Избрали сме хотел в близост до френското консулство с ангажиращото име на британец - историческа личност от другия край на Арабския свят. Етнообликът на интериора е граден вероятно в най-добрите години на мароканския стопански протекционизъм с местни материали, както едновремешните "Интерхотели" в България. Подовата настилка, грубата дограма, скърцащите врати и старият хладилник все пак впечатляват само вечер след ударното скитане и компенсиращата ненатрапчивост на спокойния персонал, който, за разлика от този в ТВ-сериала "Съни бийч", не си крещи рано сутрин между етажите и не досажда на препичащата се двойка италианци край пълния за настроение със студена вода хотелски басейн.

Всички служители още от летището, а впоследствие и при основните за чужденеца туристически контакти в Маракеш, говорят свободно и с готовност френски и английски, като на сравнително баналния ориенталски площад под реставрираната кула-минаре лицензиран екскурзовод на име Омар предложи и на немски език 1 час обиколка за 20 евро. Дружелюбен и след отказа на услугата му, мароканският гид с достойнство казва: "Държавата взима от Запада само полезно приложимия опит за туризма и обществото ни."

Край хотела, без да влиза вътре, дежури доброжелателно ухилен двуезичен "разпоредител" с делови псевдоним "Кускус", който за 20 евро предлага 3-часова туристическа обиколка (вкл. на берберския „Четвъртък пазар"), а се оказва, че услугата му може да се разплати и с кредитна карта при хотелската администрация.

Заедно с кафето и бутилчица минерална вода, любезният сервитьор на "бийч бар"-а задължително носи касов бон за 4 лв. равностойност, а след малко млад звънлив глас с елегантна забрадка добавя и листовка за 30 минути "хамам-процудури" в приземието при цена 70 лв. в местната валута дирхам.

В денонощното квартално магазинче до хотела етикети-цени няма, но сменящите се продавачи веднага съобщават непроменливата цена от 5 дирхама (0,90 лв.) за 1,5 л мароканска минерална вода "Сиди Ахмет", която в недалечния луксозен мол "Менара" струва с 1 дирхам по-евтино, но пък френската "Eвиан" e 5 пъти по-скъпа.

"За спомен" си купуваме култовите марокански рибни консерви (от 1,50 лв.), които пазят качество и вкус, но за съжаление изчезнаха от пазара в България. Доколкото изпробвахме местната кухня в посещаваните от европейци ресторанти, с неувереност твърдим, че по вкус, качество и салтанат отстъпва на познатите "глезотии" в съседна Турция. Възможна причина за това е вековното френско влияние и сегашното туристически ориентирано местно ХЕИ (офисите му, както и тези на данъчните, имат фасади като музеи). Чорбите и сладкишите са полуфабрикатни, както в България. Местната кавърма с кокалесто-жилесто говеждо и кускус все пак следва да се опита поради цена, сравнима с българската, и при видима хигиена в заведение на Централния туристически площад. Пицата на пещ от съседно на хотела ресторантче е приемливо загоряла отдолу, но препоръчваме да не е с риба, а само със зеленчуци.

За индивидуално пътуване до Маракеш два транзитни дни с попътен кратък престой в европейски град и 2-3 дни в слабо посещаваната от българи дестинация може да са достатъчни, ако предварително грижливо сте избрали хотел в европейската част в един от „имперските градове“ в Мароко. Нахъсени млади българи, които разпознахме по темпераментното им, над мароканските обичаи, говорене на висок глас и по трошенето на варените яйца по плота на масата за закуска, се оплакваха как е трябвало сред късното нощно пристигане да се тътрузят пеша из тесните улички на старинния ориенталски център, барабар с багажа им върху ръчна миникаручка, докато стигнат рекламирания "риад"("конак", "резиденция").

Прочее многобройните "риади" - наследство от предколониални шейхове, наистина представляват огромни "конаци": с високи стени, грижливо подържана зеленина, музейни сбирки, хотелска и ресторантска част, ръководени от ПЧП-структури и фондации.

Друга забележителност на Маракеш е Градината  на Ив Сен Лоран: отново високи дувари, заграждащи нещо като "джунглата на Джурасик парк", но без никави животни. Предполагаме, че и птичите звуци са на запис, тъй като не забелязахме да прелитат пернати. Огромните високи палми са впечатляващи, всевъзможни екзотични кактуси и храсти растат дори в разноцветни саксии, а пред кътчетата с бамбук и синята кубистична Къща на Ив Сен Лоран тълпите чакат на опашка за селфи. Научаваме, че за поддържане на градината в летните жеги ежедневно се използват по 20 хил. литра вода от собствена напоителна система.

Опашката пред касите за билет, струващ 150 дирхама (30 лв.), трае поне час при образцов ред гарантиран от охранители в оригинални униформи с панталони тип "шалвари". Майките с деца по хуманитарния ориенталски обичай се пускат без чакане, по същия начим им се вика такси или файтон.

Градината на Ив Сен Лоран през 20-те години на миналия век била традиционен "риад", реконструиран от европейския архитект-дизайнер Мажорел. През 1980 г. Ив Сен Лоран закупил имота и свил гнездо в модернистичната вила със свой приятел, като запазили името на основателя на сегашната процъфтяваща Фондация "Мажорел".

Екзотичната растителност в "Жарден (градина) Мажорел" е нагъчкана като оранжерията на Биологическия фактултет в София и по хигиенни пътечки тип "европейска мандра" любезни разпоредители усмихнато и спокойно придвижват тълпата посетители, които могат да се позадържат на сенчеста пейка или в кафенето и "Берберския музей".

"Уикипедия" пише за враждебно затворена граница със съседна на Мароко страна, както за проблеми с размирната Западна Сахара, но поне в Маракеш европейският турист дори няма да чуе за това.

Определено твърдим, че в държава, решена да развива туризъм, "полуконституционната монархия" като здрава централна власт дава сигурност и спокойствие за чуждестранните туристи, а при 37 млн. население в Мароко има изобилен избор на кадри за трудова реализация в "индустрията на гостоприемството".

На най-елегантния булевард в европейската част на Маракеш виждаме указателна тебела с името на властващия от 1999 г. монарх Мохамед VI-ти, а с много взиране едва намерихме портрета му, закачен високо над кафене на летището, преди да отлетим. От време на време срещаме смесени патрули армия/полиция с дългоцевно оръжие, но инстинктивните опасения за "беля" не са по-високи от тези в големите европейски метрополии. Научаваме, че преди години имало взрив в кафене на централния ориенталски площад и това е повод днес да е пълно с туристи и с дами с елегантни забрадки от заможната местна класа. Хотелите, както и престижните ресторанти и кафенета имат сензорни врати-рамки за проверка за оръжие, които може би дискретно се използват заедно с ненатрапчиви видиокамери.

Навсякъде младият персонал сякаш е учил в сериозни колежи по туризъм, каквито с името "полувисш институт" сме имали през миналия век във Варна и Бургас. Туристически ориентираният Маракеш определно е сериозна бизнес заявка на приятелско Мароко и ако конкурентният бранш в България твърди, че няма от какво да се поучи, то вероятно си заслужава любопитният български турист да го посети, за да добие собствено преживяване и впечатления.

Екип на Инфотуризъм