|
Ако искате да разчупите стандартите на битието и да качите адреналина с по-предизвикателните творения на природата, има един такъв вариант. Името не може да не ви е познато - пещерата Магура, която се намира на 17 км от Белоградчик, съвсем близо до село Рабиша и Видин.
Една от най-големите пещери в България е издълбана във варовиковата Рабишка могила. Около 2500 метра е дължината на познатите досега галерии, но все още има и доста неоткрити. Заради невероятните си галерии и образувания, Магурата е обявена за природна забележителност и е в списъка на националните туристически обекти.
\iОт главната галерия на пещерата има три странични разклонения.
Влезете ли тук, ще бъдете впечатлени от колосалните размери на залите – дължина им надминава 200 м, ширина 50 м , а височина над 20 м!
Но най-вълнуващата гледка са несравнимите и фантастични образувания в пещерата – сталактитите, сталагмитите, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери... Красотата им може да ви накара да замръзнете и да се вкамените почти като тях...Но те поразяват и с размерите си - "големият сталактон" е висок над 20 м и широк 4 м, "падналият бор" пък е най-големият сталагмит въобще в български пещери е дълъг над 11 м и с диаметър в основата около 6 м.
\iНа много места са запазени речни чакъли, разположени на два етажа . Те маркират етапите на всичане на подземната река, създала пещерата. Камъните произхождат от скали, изграждащи ядрото на Белоградчишката гънка и се различават коренно от варовиците, в които е създадена пещерата.
Засега учените приемат, че пещера Магура е създадена преди около 15 милиона години.
Рабишката могила, в която е образувана пещерата, представлява малка моноклинала – остатък от мезозойската мантия на Белоградчищката гънка.
Съвсем в близост до пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Дълбочината му достига 35-40 м. и е идеално за сърф и плуване. Привлекателен обект за лов на водни птици, за риболов – на шаран, толстолоб, бял амур, сом.
\iНо нека да стигнем до най-интересното - уникалните скални рисунки върху стените на пещерата. Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Картините в Магурата изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, "шахматни" пана, слънца, звезди. Тези изображения всъщност съхраняват информацията за регионалния календар и празниците, с техните символики и участници.Общият им брой е 700.Рисунките в Магурата определят характера й на светилище през много продължителен период от време – от неолита до желязната епоха.
Изображенията са подобни на тези от известни праисторически културни центрове в Италия, Иберийския полуостров и Предна Азия. Учените ги определят като принадлежащи към средиземноморската среда на праисторическото изкуство.
Изследователите на пещерата са установили, че по климат и пейзаж районът около Рабишката могила се доближава до областта Шампания във Франция, а пещерата предоставя отлични условия за шампанизиране и стареене на вина – постоянна температура (12° С), влажност и прочие. В едно от разклоненията на пещерата е създадена единствената в страната изба за производство на естествено пенливо вино по класическа (бутилкова) технология.
Магурата е сред най-интригуващите пещери в България. Около името й витаят легенди за змейове и чудовища, охраняващи съкровищата на цар Иван Шишман и поп Мартин, който нападал турците.
До ден днешен иманярите не се отказват да търсят тези съкровища и така нанасят непоправими вреди на пещерата и нейния свят. Археологическите разкопки показват, че дълбините й са били обитавани преди 5000 и 3000 години. От десетилетия една от залите на Магурата се използва като санаториум за лечение на болни от бронхиална астма. |
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар