Непознатата близка "Балканска чужбина"

Ранната събота сутрин на българското ГКПП "Гюешево" е априлски свежа и само нашата кола е в посока РСМ. Автомобил с пловдивска регистрация с добавени лепенки "CD" ни изпреварва и впечатляващ джентълмен повежда балкански мохабет с първия граничен полицай, докато пак на платното други трима пият кафе в пласмасови чаши, вероятно в очакване на два косовски автобуса, пъплещи откъм Кюстендил. Чиновническото мърморене, че "на колегите оттатък им запецнал компютърът" буди съмнение у нас, защото на северомакедонския граничен пункт "Девебаир" ни обслужват млади, приветливи и спретнати гранични полицаи, които бегло поглеждат ковид сертификатите ни.

Подочули, че на 200 км от София (от Кюстендил на 80 км) български туроператор открива нова двудневна екскурзия до  македонското градче Кратово, бързаме да преминем по маршрута, защото вече сме нощували в чистия и тих хотел на Осоговския манастир, където преспиват туристическите групи.

Неудобството при индивидуално пътуване е неизвестността без екскурзовод, тъй като табелите за "мистериозниjот град Кратово" са поставени само на идване откъм Скопие. Докато не поставят туристически указателни табели и откъм София, следва да се брои преди 6-тия мост над Крива река и да се завие наляво, при това с позволената скорост, защото има местни КАТ-аджии на отклонението.

Докато на слизане от границата към Крива Паланка тесните кривулици са в повърхностен и пипкав ремонт, след отклонението към Кратово шосето прилича на отсечката Симитли-Банско в най-спокойните дни.

Знак, че сме близо до непознатия градец, дават огромни недостроени и зарязани мостове от несъстоялата се ж.п. връзка между Куманово и Гюешево, които стърчат над  пътя. На влизане в 7-хилядното древно селище футболните запалянковци от групата подсказват, че това е "Градът на "Силекс" от първа дивизия на първенството на РСМ. Тъй като не успяваме да видим къде се намира стадиона, по-лесно ни е да запомним представителната сграда на футболния клуб в центъра и местната марка минерална "Добра вода".

Мистерията около досегашната неизвестност на средновековните паметници на Кратово вероятно се дължи на горчивите исторически наслоения в тази част на Балканския полуостров. По-старите БГ-учебници по история мимоходом са свързвали Кратово с антиосманското въстание на Карпош (1689 г.), чиято статуя в стил "коминтерн-партизанин" стои пред луксозния градски хотел "Кратис". 

Обиколкаляйки центъра на града, откриваме, че тук е роден и Павел Шатев - единственият оцелял от Солунските атентатори комита, чийто бюст изглежда миниатюрен пред градската Съдебна палата, вероятно заради това, че революционерът е съден и от Тито.

Друг славен местен бунтовник от антиосманската "Виницка афера" (1897 г.), за да не го мъчат при ареста се хвърлил от най-високия (21 м) измежду 6-те градски моста в стил "моста над Дрина". Градската река е по-скоро дълбоко тясно дере с колоритни кюнци-комини от прилежащите къщи, които се възкачват амфитеатрално по хълма, подобно на Велико Търново.

Местният директор на Дома на културата д-р Илия Митевски с радост поема рекламното сравнение, тъй като за своите краеведчески книги ползвал архиви не само в София, но и в старопрестолния Търновград. Ние пък научаваме, че непосредствено преди падането под османска власт Кратово и Кюстендил са имали общ феодален владетел Константин Деянович, а пък местен златар, мигрирал за занаята си чак в София, изгорен на клада заради несменена вяра, станал Св. Георги Кратовски-НовоСофийски.

Придирчив сноб от групата пак се заяде с монументалните изкуства на югосоциализма с твърдение, че статуята на мъченика приличала на комсомолка-бригадирка с кръст в ръката. На голям дувар срещу затворения с надпис "ремонт" градски музей има огромен стенопис, който първоначално възприехме за нашата Баба Ванга, но се оказва да е на местната "пеачка" Ваня Лазарова.

Автомобилното движение разумно е организирано в една посока с пълен оглед на града. Центърът, труден за паркиране, се оказва изненадващо чист в пазарния съботен ден, а общинският полицай Дарко със самочуствие казва "Па яс ги гоним". Филип и Христина, любезна двойка млади сервитьори в кафене "Корсо", безпроблемно сменят местното "фрапе" (2 лв.) с първоначално поръчаното топло "Нескафе" и ни пускат навътре в зимната част, тъй като в "найлоновата" зона всички пушат. Както си му е редът в патриархално селище, останалите заведения също носят "купешки" имена.

След впечатляващи снимки на кулите и мостовете търсим сувенири, но дори в дюкяна под най-автентичната къща за гости се продават само домашни потреби. Понеже телефоните за "апартмани" (така в РСМ наричат по-артистичните стаи за гости) са ни скъпи за роуминг, пак от любезния градски полицай Дарко научаваме, че цената за нощувка за двама е 25 евро. На покрития "Зелен пазар" си купуваме истински местни "екоябълки" по 0,65 лв./кг., за да ги сравним с пазара "Римска стена" в София.

Вие пък имате опция да сравните нашите впечатления, ако се запишете за новообявените групови пътувания. "Мистериознийот град Кратово" може да ви се разкрие по-пълно.

Текст и снимки: Илия Тодоров