Климатолечението да стане основна форма на здравен туризъм в района на Странджа и по Южното Черноморие

От инициативния комитет предлагат климатолечението да залегне като форма на здравен и медицински туризъм в района на Странджа и Южното Черноморие. Според инициаторите България има малко известни, но изключителни природни ресурси, които могат да бъдат използвани за профилактика, лечение и възстановяване на различни заболявания, както и на последиците от постковид синдрома. Това може да се превърне в изцяло нов туристически продукт, който да допълва както туризма, така и здравеопазването у нас, и с който да привличаме чуждестранни гости.

Представителите на инициативния комитет предложиха на министър Балтова климатолечението да се има предвид, когато се променя законовата рамка, свързана с туристическия сектор. Те ще се включат и в Работната група за здравен туризъм в министерството с конкретни предложения за законови промени.

Климатолечението, заедно с таласотерапията, е част от морелечението и е свързано с въздействието на въздуха – движението му, температурата, състав и отрицателната йонизация, особено в близост до морския бряг и в горите.

Районът на Странджа планина – не само по южното крайбрежие, но и във вътрешността й, е изключително подходящ за лечение на различни заболявания. В България има екологично чисти зони край морето, които трябва да бъдат запазени, защото те са много силен фактор за оздравяване, заяви д-р Татяна Ангелова, но предупреди, че презастрояването е пагубно за климатолечението. Според нея могат да се създадат морски програми, включващи двигателна активност, които да изведат болните на морския бряг рано сутрин и значително да подобрят състоянието им.

Освен лечение, районът е много подходящ за активен туризъм като предлага многобройни маршрути, редица забележителности, възможност за наблюдение на животински и растителни видове – всичко това, което особено ценят привържениците на течението forest therapy, набиращо все повече последователи по света.

Още инфо:

СПА хотелите и дестинации у нас са сред най-малко засегнатите от Covid кризата заради високия интерес към тях. И през тази зима се очаква интересът към този вид туризъм да се задържи. Традиционни чуждестранни пазари за този продукт са балканските страни. Хората осъзнават колко важно е за тях да засилят имунната си система, посочва Сийка Кацарова, вицепрезидент на Европейската СПА асоциация и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.

Кризата, породена от коронавируса, създаде тенденция резервациите за пътувания да се правят в последния момент и решенията за това да се вземат според броя заболели в дестинациите. Това важи и за СПА хотелите и курортите, посочва тя:

"Има интерес от Великобритания, но заради това, че България е в тъмночервената зона, предварителните резервации отпадат. Международният пазар ще е last minute, но разчитаме на българския пазар. Колегите в курортите са готови, има разписан здравен протокол. Комуникацията с пазарите върви добре".

Умерен е оптимизмът на СПА хотелите и СПА курортите, посочва Кацарова. През тази зима конкуренцията между ски курортите ще бъде по-голяма, защото ски курортите в Австрия, Италия и Франция отварят за чуждестранни туристи.

"По линия не европейската СПА асоциация имам информация, че за 2022 година се планира да се въведе показател "брой на ваксинирани". Това е много важна тема за България, ако искаме да привличаме туристи от международни пазари. За следващата година се очаква местата със 100% ваксиниран персонал да са все повече".