Познавателни маршрути по Гергьовден или за мярката в историческо-познавателния туризъм

Спомени от ученическите екскурзии, ковид разхлабване за Гергьовден и откраднати табели по пътя към култовия ресторант "Малък Интер" във ВеликоТърново ни водят през някога славни околийски градчета, притихнали в исторически компромиси и очакване за окрупнени евросъюзни общини.

В пътеводителите от времето на соца град Дряново се е славел с вагоностроителен завод (основан през 1921 г.), който в наши дни е музей, логично и съвсем по български затворен в празнични дни. През решетъчната ограда все пак разглеждаме някогашни "лонг-дистанс" спални вагони, движили се по линията София-Силистра, които не са нашарени с вандалски "графити". Пак през оградата, в двора на музея виждаме гърба на бюст (може би на основателя на предприятието?), който гледа към дълъг и поучителен лозунг "Задружното търсене корени в миналото дава гаранция за народното оцеляване в бъдещето", изписан на заводската сграда.

В гравитиращото пак към старопрестолния Търновград селище Килифарево виждаме друг огромен надпис с великденско църковно послание върху внушителната предвоенна сграда на читалището. Пред тази религиозно-архитектурна композиция стои в цял ръст партизански бюст, чиято паметна плоча вероятно е заменена с кратко философско послание-призив "Края на битката" и запазено името на увековечения.

Историческата правда при всички случаи изисква да отбележим, че държаният като тояга съветски автомат "Шпагин" по никой начин не е бил на партизанско въоръжение преди 09.IX.1944 г.

Тъжната руина на ярък архитектурен паметник от 1922 г. при панорамния пътен завой в Килифарево. Снимка: Болярски новини

На същия площад в Килифарево има и бюст на пребивавал на Запад "ръководител на революцията през 1923 г.", който дори с новоиздигната "западняшка" къща не успял да задържи доведената австрийска невяста, та сам погинал в нашенската гражданска война. При 15-20 живи наследници пред пълно погиване е и самата внушителна и до днес сграда.

Без да се измъкваме "по килифаревски" от темата за дошлото "крайно време" за балансиран исторически копромис, поне в името на обективния туристическо-познавателен наратив, връщаме се към празнично безлюдния център на Дряново. На неокласическата, запомняща се типова "Съдебна палата" има паметна плоча за друг килифаревец,"загинал на това място в защита на работническо-селската власт през 1923 г."

Дряновският "Храм на правосъдието" вероятно е строен след 1934 г. и при все текущата БГ-политическа обстановка вярваме днес в Дряново да разследват и съдят "В името на народа".  Мотивация за това очакване дава и паметна плоча с барелеф върху съседната сграда на общинската администрация, от която е видно, че друг бележит  дряновец е бил кмет на "първата социалистическа община през 1894 г." 

При затворени музей/галерия в Дряново, поне паркингът пред общината в празничен ден е безплатен. Спокойно оглеждаме  каменна "Триумфална арчица", може би с функция на военен паметник, на който пак вероятно по историческо пристрастие на странично кюше има единствено плоча на "загиналите в Отечествената война".

Христоматийната часовникова кула в Дряново автоматично подсеща за архитектурната свързаност на градчето с Колю Фичето, чийто мост лесно се открива по добре поставени указателни табели. Архитектурно-строителната нашенска гордост (съвременник на инженерните чудеса от Запада)  следва да снимате откъм задната му страна, тъй като откъм центъра на града в кадър се набива щръкнал бездействащ фабричен комин от социндустриалната епоха.

Обикалянето на моста откъм пресъхналата чешма на отец Матей Преображенски - "Миткалото" ще покаже ракурс към скорошен стенопис, дело на великотърновски студенти, както и характерна композиция "Щъркел на сухо дърво" от неиздържалия постсъветско заселение в Дряново руски художник Брилков.

Под изоставения комин безпланови грозни сгради от соца тъжно допълват рушащата се стилна бизнес сграда от времето на "буржоазни" дряновски предприемачи, които може да не са "пострадали от мероприятията на народната власт", тъй като сега 50-тина наследници се карали за архитектурния паметник.

На връщане от КолюФичевия мост приложна артистично-художествена хрумка на местен дряновски "чешит" укрепва вярата в непреходната виталност на българския дух: от скелето на дворната му "асма" (грозде) висят "втора употреба" тенекии за сирене с вече покарали стъбла от свежонасадени тикви и краставици.

Затова не се колебайте, при разумно лятно шофиране към морето, да се отклоните през Дряново и Килифарево в търсене на нашенската мярка между историческата конфабулация и непреходното материално наследство. Така крафт бирата на култовотото заведение срещу музея на Учредителното събрание във ВеликоТърново ще ви изкристализира вниманието върху огромен мраморен къс от фронтон на античен храм, който в други държави или е музейна експозиция, или дори на открито е покрит в стъклена витрина.

У нас, освен на старопрестолната великотърновска улица, материалните останки от вековното минало са навсякъде и чакат да станат част от богат туристически продукт. Балансираното преосмисляне  на архитектурното наследство след Втората световна война може да предизвика туристическо любопитство, укрепвайки светогледа на европейското поколение.

*Конфабулация – измислица, съчиняване с цел запълване на „празнини“ в паметта

Екип на ИНФОТУРИЗЪМ

Снимки: Илия Тодоров