Как да прекараш нискотарифен уикенд пред "Тайната вечеря" и в "Лозето на Леонардо"

Бергамо (120 хил. ж.) се оказва третото международно летище на туристическа Италия. Със слоган "Летенето е култура" дотам всеки ден за 2 ч. лети ирландска авиокомпания с полски самолети и българо-италиански екипаж. С влак до Милано се пътува още час при скорост, достигаща на моменти 140 км. Гъвкавата нискобюджетна авиокомпания предлага дори набор от частни квартири в Италия.

Самото Бергамо е на 5 км от летището. Трафикът е учудващо вял и спокоен в „Долния град" (“новата част" - на 150 г.), а дебела венецианска стена огражда пешеходен „Старинен град" (Alta cita – „Висок град"), кацнал на тепета като „Старинния Пловдив". С прекачване от летищния автобус на зъбчата железница (фуникуляр) стигате точно до центъра на Старинно Бергамо, където има 40 оригинални хостела и 4 скъпички снобарски хотела.

На горната станция на фуникуляра има панорамно кафене с тераса, а таванският етаж е превърнат в артистичен хостел с хазяин на име Валтер, който дори разбира английски.

Из тесните старинни улички чуждестранните туристи и самите италианци, които в неделя пъплят на тълпи с тъщи и кучета, ядат предимно уж печени на място местни милинки (фокача) - доста солени, с 4-5 маслинки отгоре, на цена 2-3 евро и поне на 2 ч. път от основната пекарна. Няма сравнение дори с чиновническата софийска баница, а и кроасан от нашенска търговска верига превъзхожда италианския „мини", предлаган за 2-3 евро. Пица на парче е 2 пъти по-студена и 4 пъти по-скъпа, отколкото най-алергогенната улична пица в България. Местният специалитет Polenta изглежда да е вид качамак при цена 15 евро, колкото е входът за световна култова колекция в двореца „Академия Карара" в Бергамо с картини от знаменити майстори като Тициан, Караваджо и неговият учител Симоне Петерцано.

Запомнихме натюрмортите и платното с мисирки (пуйки) в галерията „Карара" в Бергамо, защото точно под тях ни догони запъхтяна служителка да си поиска обратно дарен на влизане (без да сме го искали) албум на изложбата, тъй като сме били... журналисти!? Точно заради цените за вход в стойностните културни забележителности в Италия си струва нискотарифният пренос на прeдвидливо приготвени в България сандвичи. Без да е бил „Еврокултурна столица" като Матера – посестримата на Пловдив, Бергамо явно има грамотна и задружна общинска власт, защото във всяко ресторантче и всяка пицария са виснали постери за текущата изложба „Петерцано", а супермодерните музеи (фотография, печатарство, църковни старини) гордо са изписали приноса на местния бизнес.

В Бергамо безспорно си струва човек да изкачи старинната градска кула пеш или с модерен асансьор - панорамата при ясно време е впечатляваща, защото промишлеността е далече, а планините са близо, та въздухът е чист като на Витоша. Между богаташките средновековни дворци се виждат и малки дворни лозенца по 50-100 кв. м, за чиято традиция претендира на неделния екофермерски пазар фамилна изба с оферта от 10 евро за 3 вида бутилки вино.

Старинната катедрала има пристройка-параклис, в която е погребан прочут префект на Венеция - дон Бартоломео Колеоне (без „р"!), който загинал в бой срещу турците на остров Кипър. Тялото му било пренесено и погребано тук под впечатляващи гоблени и позлатената му статуя на кон (вход безплатен, снимането забранено).

Наред с находчивите улични стенописи-репродукции на класически картини в туристическото и транзитно Бергамо, върху други стени се виждат графити за расова и мигрантска толерантност.

Дори без летните тълпи туристи от цял свят, отделно от музеите и арт галериите, Милано бъка от разнопосочна културна оферта: „Фешън уик", „Карнавал", нашумял гей балет и какво ли не още. В града срещаме млада двойка от Варна, студенти в София, които получили екскурзия като годежна награда от родителите си за „Св. Валентин", с уговорка след дипломирането си да не емигрират на Запад, а да се завърнат в родния град.

Влюбените с готовност позират за нашия сайт пред манастира „Санта Мария деле Грацие", където през 1494 г. великият Леонардо да Винчи получил поръчка да изрисува в „магерницата" (манастирската столова) шедьовъра „Тайната вечеря" (тук я наричат „Ла Ултима чена"/“Последната вечеря"). Упорито ровене в интернет, поне 6 седмици предварително, може да отвори шанс срещу цената на 5 италиански милинки (фокача) индивидуален евротурист да се вреди в точен ден и час за 15-минутно „четене на шифъра" пред знаменития стенопис. Докато стеснително върви след голяма група американски пенсионери, европеецът вижда документални снимки как бомбардировките над Милано са започнали в същата 1943 г., както и над София. От манастира оцеляла само стената със стенописа на Леонардо, защото била предвидливо защитена с чували пясък. Векове по-рано, кощунствена щета била нанесена от самите монаси, които за по-пряка връзка между кухнята и столовата избили краката на „Тайната вечеря".

За организираните групи американски туристи италиански екскурзоводи авансово изкупуват билетите по 15 евро и ги предлагат в „пакет" за 100-200 евро, добавяйки други недефицитни културно-исторически обекти за по 6-10 евро. Екскурзоводът на групата безапелационно разполага "своите" туристи върху всички места за сядане пред шедьовъра-стенопис, но това е повод да се запознаем с двойка „правостоящи" млади японци, които са чували за лактобацилус булгарикус в „Булгария йогурто" и искат да се похвалят снимани пред „Тайната вечеря".

Докато киха свенливо, японският микробиолог съобщава, че е временно в САЩ по... разработка на ваксини. Младите японци усмихнато приемат закачките, че след сегашната коронавирус епидемия в Китай отново стават най-настойчивите туристи след американците. Факт е, че дори пред специалното гише с китайски йероглифи за покупка на билети до прочутата миланска катедрала „Ил Дуомо" не видяхме нито един турист от милиардната азиатска държава, където 10% от населението имат задгранични паспорти.

Впечатляващо е присъствието на италиански катаджия, който обезопасява качването на трамвая и пресичането на пешеходната пътека пред култовия туристически обект. Прочее, и в Бергамо, и в Милано, за разлика от други туристически градове в Западна Европа, изглежда, че всички мигранти от Африка и Азия са устроени в дневни училища и на устойчиви работни места, защото за три дни видяхме само един единствен уличен акордеонист-досадник да свири Дунаевски валс в същата трансдунавска октава, както в София пред стадион „Васил Левски".

Но да се върнем към "Тайната вечеря" на Леонардо в Милано: ако са много 6 седмици за авансова покупка на билет/15 евро или 100 евро за прикачване към американска група, утешителната опция са снимки при безплатен достъп в манастирската градина. Там великият творец може да е изчаквал своя ред за хранене с монасите-меценати или да си е почивал след усилената работа над стенописа. За отдих след туристическите впечатления, през улицата от манастира ще намерите типично италианско кафене с 5 маси, 5 келнера, двама бармани и касиерка. Чаша кафе с шоколадова конфетка струва 5 евро (WC вкл.).

Малко по-нататък, частната фондация „Ателиани" само за 10 евро предлага разходка из „Лозето на Леонардо" („Ла виня ди Леонардо"): два-три вътрешни двора между средновековни резиденции и самото лозенце от 100 кв. м. Дружелюбни като за частен музей служители намекват, че вместо при монасите с поръчковия стенопис, по-вероятно Леонардо да е живял в спонсорски дворец на комплекса с дареното му от олигарха Сфорца лозенце, където може да му е брала грозде и позиралата за „Дамата с хермелина" средновековна благородничка. Тук кафето е 1 евро, тортичката 2 евро, докато виното от „Лозето на Леонардо" е по 25 евро бутилката.

Етикетът на виното естествено е репродукция от Леонардовия шедьовър „Дамата с хермелина", която тук наричат „Дамата от Милано", без да знаят, че купено през 1798 г. от полския княз Черторизки днес прочутото платно се намира в Краков. Дано БГ-министърката на туризма при последното си посещение в Полша да е забелязала и тамошните изискани подходи за правене на културен туризъм, защото без порядъчен национален туристически портал у нас любопитните млади българи вече търсят авиоекскурзии до Краков, а нискотарифното Бергамо им е уикенд рутина.

Текст и снимки: Илия Тодоров - Родопска търговско-туристическа камара