Колко пари трябва да похарчи една страна, за да привлече нови туристи на глобалния пазар?

За да достигне целите си за брой на посрещнати туристи и приходи от туризъм, Турция сериозно увеличава бюджета си за национална туристическа реклама. През 2018 г. той е бил 18 млн. щ. д., през 2019 г. нараства до 75 млн. щ. д. През 2020 г. скокът е значителен - 180 млн. щ. д. През следващите три години той ще продължи да расте, както следва: 2021 г. – 200 млн. щ. д., 2022 г. – 210 млн. щ. д., 2023 г. – 220 млн. щ. д.

Интересно е да се пресметне колко възнамерява да похарчи Турция за привличане на един нов  турист. Ако се предположи, че целият рекламен бюджет за 2020 г., тоест 180 млн. щ. д., отиде за привличане само на нови туристи, се получава разход от 25,7 долара за турист. В реаността обаче нещата изглеждат по-различно: част от прираста в туристическия поток излиза безплатно, защото се дължи на набраната инерция на даден пазар, докато привличането на нови туристи струва по-скъпо. В това отношение Турция е добър пример, защото в момента туризмът в страната е във възход и тя като дестинация е много търсена на международния туристически пазар. От планираните през тази и следващите години рекламни туристически бюджети може да се направи извода, че Турция е готова да похарчи по 30-40 долара за привличането на всеки нов турист.

Едва ли може да се очаква, че при сегашната остра конкурентна битка за туристи на глобалния пазар те могат да бъдат привлечени с по-малко инвестирани рекламни пари.

Коментар на Инфотуризъм:

Тези дни министърът на туризма Николина Ангелкова също пооткрехна завесата около бюджета за реклама на българския туризъм в чужбина и начина, по който ще бъде похарчен. 15 млн. лв., които правителството отпусна допълнително за национална туристическа реклама и маркетинг заради фалита на „Томас Кук“ и преодоляването на негативните последици от него, ще бъдат раздадени по иновативен, както заяви Ангелкова, механизъм. Той предвижда да се проведе обществена поръчка с четири обособени позиции - пазар Германия (бюджет 5 млн. лв. без ДДС); пазар Великобритания (2,5 млн. лв.); пазар Вишеградска четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия – 3,75 млн. лв.); пазар Русия (1,25 млн. лв.). Ще бъдат избрани изпълнители по всяка от тях, които ще изготвят конкретни маркетингови дейности за онлайн и офлайн реклама в партньорство с представители на туристическия бранш - туроператори, които осъществяват продажби на туристически пакети за дестинация България на посочените пазари. Предвидените суми ще бъдат усвоени само при доказан резултат - ръст  на организирани туристически посещения през сезон лято 2020. Плащанията по договорите ще се извършват 15% авансово, а останалите 85% - след отчет от изпълнителя за конкретни постигнати резултати и одобряване от възложителя.

На пръв поглед изглежда добре – от Националния борд по туризъм дори обявиха, че ставало дума за българско ноу хау в националната туристическа реклама, на което можели да завидят и партньорите ни от страните членки на ЕС. При по-внимателно вглеждане обаче т.нар. иновативна идея придобива смущаващо корупционна окраска, под която се крият интереси за усвояване на парите от предизвестени победители, при това без всякаква конкуренция. Големи туроператори, които водят много туристи в България и вече имат представа какви контингенти ще осигурят за предстоящото лято, ще се явят в консорциум с определени рекламни и медийни агенции /да речем такива, които членуват в същия този Национален борд по туризъм или гравитират около него/. Те ще се окажат предизвестените победители в този нагласен конкурс и ще си разпределят рекламните пари, които Министерство на туризма така щедро се кани да им раздаде. При това отсега може да се прогнозира, че те няма и да се охарчат кой знае колко за „онлайн и офлайн рекламни и маркетингови активности“, а ще предпочетат да усвоят повече пари като си спестят някои дейности. Нали ще са постигнали най-важното - бройката туристи.

А ето как всъщност по света прозрачно и ефективно държавата подпомага туристическите компании, за да увеличат броя на доведените от тях чуждестранни туристи. В същата тази Турция, с която започва публикацията, правителството плаща по 6000 щатски долара за всеки чартър с чуждестранни туристи, кацнал на турските летища, като сумата нараства до 9000 долара за самолетите с по-голям капацитет. Такава е практиката от няколко години и в Израел. И успехите на двете страни в международния туризъм са безспорни и защитени с категорични числа, е не със стъкмистика, каквато е практиката напоследък у нас.