Как Еверест се превърна в туристическа дестинация?

Единадесет души са загинали на Еверест тази година, до голяма степен поради огромния контингент от неквалифицирани алпинисти, тръгнали да катерят хималайския първенец по време на сезона за изкачването му. Само през изминалата седмица род Еверест загинаха девет алпинисти, докато през цялата 2018 г. броят им е бил пет.

За да разберем как се стигна до това положение, трябва да се върнем назад в историята на покоряването на най-високия връх на Земята.

Първи, британски алпинисти правят опит да достигнат върха откъм южната  му част от Тибет. Джордж Малъри и Андрю Ървайн са забелязани на стотици метри от върха през 1924 г., но двамата така и не се връщат в базовия лагера, за да кажат дали са успели да стъпят на него. Тялото на Малъри беше открито чак през 1999 година.

Сър Едмънд Хилъри и шерпът Тензинг Норгей направиха първото официално изкачване през 1953 г. по северния маршрут в планината, откъм Непал.

В периода на Студената война достъпът до планината беше силно ограничен. Китай затвори маршрута до Еверест откъм Тибет в периода от 1950 до 1980 г. Непал също не позволяваше на чужденци да изкачват на Еверест, освен ако не са придружени от учени, и когато най-накрая отвори границата си през 1985 г. издаде едно единствено разрешение за катерене на върха за целия сезон.

В началото на 90-те години на миналия век международната обстановка значително се беше успокоила и изявени алпинисти започнаха да се появяват в Хималаите, надявайки се да получат разрешение да изкачат най-високия връх на Земята.

Тод Бърлесън, основател и президент на Alpine Ascents International, агенция за обслужване на алпинисти в Хималаите, казва, че тогава катерачите е трябвало да бъдат подкрепени от официалните органи на страната, от която идват, за да получат разрешение да се катерят на Еверест. Понякога е трябвало да чакат с години, докато им дойде редът да получат мечтаното разрешително.

"До 1990 г., ако доведете група от най-добрите катерачи на вашата страна в подножието на Еверест и ако някой от тях изкатери върха, се считаше за национален успех", посочва Бърлесън. "Но през 90-те се появиха много желаещи да катерят, които обаче нямаше как да попаднат в тези групи от опитни алпинисти. Тогава ние започнахме да предлагаме тази услуга – да ги водим в планината и да им помагаме да осъществят амбицията си да стигнат върха."

Усещайки възможностите за приходи и икономически ползи, Китай започна да предоставя все повече разрешителни. Последва го и Непал, който също либерализира процеса на издаване на разрешителни за катерене в Хималаите. Докато през 80-те години на миналия век по-малко от 2000 души са опитали да изкачат планината, според Хималайската база данни, през последните 20 години броят им е близо по 4000 всяко десетилетие.

Агенции като Adventure Consultants и Mountain Madness станаха лидери във воденето на групи от алпинисти, които искат да изкачат Еверест. Местните шерпи, които са отлични катерачи, но понякога неквалифицирани водачи, също се опитваха да конкурират утвърдените компании, предлагайки услуги на половин цена. Проблемът е, че не винаги се прави задълбочена проверка на клиентите, за да се прецени дали са физически годни за предизвикателствата на Еверест.

Все повече и по-големи групи от алпинисти започнаха да пристигат в планината, след като услугите в базовия лагер се подобриха, подпомогнати от технологиите и от по-прецизното проследяване на времето, което позволи на катерачите да достигнат върха в по-предвидимо безопасни условия.

Но струпването на хора в планината също крие рискове, понякога пречейки на бързото евакуиране на катерачите от опасни склонове.

Към 1996 г. едно от най-затънтените места в света, вече се бе превърнало в туристическа атракция. Зачестиха и фаталните инциденти. През същата година под Еверест загинаха осем алпинисти и трима водачи.

„Комерсиализираните пътувания и пренаселеността са причината за трагедията [през 1996 г.]“, заяви през 2003 г. пред сп. „Тайм“ първопокорителят на най-високия хималайски връх Едмънд Хилъри /починал през 2008 г./: „Беше неизбежно. От известно време прогнозирах бедствие от такова естество. И това ще се случи отново.“

Друг запален катерач – Джон Кракауер, описа трагедията, случила се през 1996 г., в статия за сп. Outside. След това я превърна в книга, която оглави списъка с бестселъри на „Ню Йорк таймс“ и беше финалист за наградата „Пулицър“. През 1997 г. тя беше адаптирана за телевизионен филм („В тънък въздух: Смърт на Еверест“) и стана основа за още един филм („Еверест“) през 2015 г.

Така проблемът с пренаселеността в подножието на Еверест и рисковете, на които това излага алпинистите, получиха широк обществен отглас.

"Тръгнах си от тази планина," каза Тод Бърлесън, който бе удостоен с най-престижната награда на Американския алпийски клуб за участието си в спасителното усилие през 1996 г. "и през цялото време постоянно получавах телефонни обаждания от цял свят с молба:" Мога ли да се изкача на Еверест? Преди бяхме само неколцина и ние знаехме какво правим. Но сега всички искат да го направят. "

Желаещите да катерят Еверест растат експоненциално. Новото търсене на експедиции в Еверест надмина капацитета за предлагане на такива услуги, особено от водещите западни агенции, твърди Алън Арнет, експерт по Хималаите, треньор по катерене и блогър.

Тези фирми обикновено водят малки групи, често не повече от 10 клиенти, осигуляват до четирима водачи и още няколко шерпи, които помагат за закрепване на въжета и теглене на съоръжения. Тъй като аклиматизирането в Хималаите може да отнеме дни, а катеренето е бавно, средното време за такава експедиция на Еверест отнема близо два месеца и струва около 70 000 долара.

Появиха се и агенции, които започнаха да водят по-големи групи хора на по-ниски цени, без да изискват от катерачите да имат определен опит, казват експерти, и планината стана още по-пренаселена. И тъй като все по-неквалифицирани търсачи на приключения се опитват да достигнат върха, Еверест се превърна в туристическа дестинация.

„Всеки, който има парите, може да отиде - казва Тод Бърлесън. – И това е, което се случи.“

За Кракауер съблазънта да изкачваш една от най-опасните планини в света винаги е изпреварвала логиката.

"Опитът да се изкачи Еверест е наистина ирационално действие - триумф на желанието над здравия разум", пише той в увода на книгата си "В тънък въздух".

Още инфо:

Франция ограничава достъпа до Монблан, за да намали пренаселването му

Френските власти въведоха нови правила, които изискват от хората, пожелали да изкачат алпийския първенец Монблан по стандартния маршрут, да резервират стая в един от трите приюта.

Правилото, което влиза в сила в събота и ще важи до края на сезона на катерене през септември, е въведено заради нарастващата загриженост от пренаселеността и свлачищата в издигащата се на 4810 м планина. Петнадесет алпинисти загинаха през миналата година в района на Монблан, а миналия петък 25-годишен мъж от Словакия падна и загина в началото на маршрута, известен като „Route Royale“.

Всяка година почти 25 000 катерачи предприемат изкачване на най-високия връх в Алпите и Европа.

Затвор и глоба

Според новите правила алпинисти, заловени да бивакуват нелегално по маршрута, могат да бъдат бъдат осъдени на 2 години затвор и 300 000 евро глоба, заяви регионалният администратор Пиер Ламберт.

Ламберт каза, че е решил да наложи правилото за резервиране на стая, тъй като изкачването на планината по обичайния път означава поне една нощувка за по-голямата част от планинарите.

Според него обаче, пренаселеността в приютите е довела до проблеми със санитарните условия и сигурността, като един пазач е бил дори физически застрашен.

Новите правила идват на фона на струпването на алпинисти в подножието на най-високия връх на планетата - Еверест, където осем души загинаха само за една седмица.