На културен туризъм в Париж по време на "джихадизъм"

Елитарни познавачи на изкуствата снизходително подхвърлят, че в един от символите на Париж - световноизвестния музей "Лувър", голяма част от посетителите идвали само за разрешена вече снимка пред три култови шедьовъра: "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи и древногръцките статуи "Нике от Самотраки" и "Венера Милоска".

Докато ремонтират тротоара пред Лувъра, майсторите не се и сещат да разгледат гратис музея

При вход за огромния музей около 30 лв. и снобски сандвич във "вътрешното кафене" за около 15 лв., по-упоритите ценители купуват и втори билет, на същата цена, за съпътстващите "специални изложби". Тях обаче и най-прилежните китайски туристи често ги фотографират "на бегом". /Как да не си спомним тук за прочутия фейлетон „Лувъра за 7 минути“ от Арт Бъкуолд, само че там туристите бяха американци през миналия век/.

Коледният базар е отворил врати по булеварда към Триумфалната арка

Месец преди  Рождество, издигането на Коледната елха в Париж и отварянето на традиционния базар в центъра на града става някак си по-миньорно и вяло на фона на ширещата се умора от антитерористичната психоза в тази световна столица на културния туризъм. За жалост дори традиционно дискретните за битови подробности французи вече дават ухо за възможни терористични взривове, та дори и за обгазяване на парижкото метро!? Така или иначе, "Внимавайте и донасяйте за "джихадизъм" изглежда вече е рутинен лозунг на френските власти, наред с афишите "Станете доброволни сътрудници на жандармерията".

В Париж след атентатите от ноември 2015 г. полицаи патрулират по всички оживени туристически места.

Поовехтелите лепенки за видеонаблюдение може и да вдъхват кураж на мечталите за късна есен в Париж чуждестранни туристи, но известно спокойствие все пак всяват, макар и разредените, "церемониални" разходки на тежко въоръжени патрулни тройки и четворки пред музеи и изложбени зали, както и около Айфеловата кула.

При температура 14-15 градуса и по-свеж от София въздух, за пъплещите  по стълбището към катедралата "Сакре Кьор" туристи единственият униформен "бодигард" (дискретна снимка в гръб) буди допълнителна екзотика. Опитваме се да снимаме, но получаваме любезен отказ, и брадат руснак-певец на романси и хубавка БГ-оперна певица с името "Деси", която твърди, че засега преживява нелошо във френската столица, подпявайки авторските си дискове.

Вальо с рикшата съжалява за изгубения монопол върху това българско нововъведение в Париж

Спретнат и учтив водач на рикша ("Вальо от Северна България") с физиономия на звезда от класическото киностудио "Бояна" от соц.време, приема нашенска раздумка и ни съобщава, че българите, въвели "парижките рикши" като туристическа атракция, вече губели монополната си позиция. С рядко срещана при транспортните услуги у нас усмивка, сънародникът ни спестява отговора кой и как им е отнел тази пазарна туристическа ниша в Париж.

Изложба "Тракийските съкровища" е гостувала в частния музей преди 10 години

Все пак от него узнаваме, че на същата цена като в "Лувъра" може да посетим 100-годишния частен музей "Жакмар Андре", където по-рано и България е представила своя изложба, споделяйки приходите от нея със собствениците.

Сега други световни музеи са предоставили многобройни картини за специалната експозиция "Рембранд интимно". Пак с 30-тина лева входен билет, виждаме как с най-модерни изложбени подходи и техника бившата парижка ж.п. гара Орсе е преобразена в запомнящ се артистичен музей на изкуството от епохата след Наполеон Бонапарт. Единствено място, където не се позволява снимане, е включена в цената на билета съставна тематична изложба за разточителния по изкуствата  император Наполеон ІІІ , докарал Франция през Кримската война до Парижката комуна.

Тълпящите се в тези зали посетители са предимно французи, въздишащи по отминалото спокойствие. Залата с импресионистите все пак се нарича "При мечката" и там при поносими цени за кафе и сандвичи са насядали предимно американци. Понеже британецът Оскар Уайлд се е изказвал насмешливо за гайдите, отминаваме посветената му изложба в "Пти пале", както и съседната "История на мирните договори" (то кой ли от тях е бил добър за нас, българите?!). Допускът до всички музеи и изложби в Париж е стриктен като на софийския "Терминал-2" (засега без събуване и натривки за експлозиви).

Тоалетните,  още преди платения вход, са безплатни и чисти като в нашенска частна болница, повечето разпоредители са любезни и отзивчиви.  При чист хотел/хостел в центъра на Париж и "пакетен" билет за метрото от 3 лв. три дни в във френската столица си струват "тръпката" да преодолее човек нескриваната психоза от  тероризъм (тук му викат "жихадизъм"- jihadism).

Вече в къщи, в София, пийваме по "едно нашенско" за "Welcome home" и с надежда, че не всички са отпътували еднопосочно през "Терминал-2" вярваме следващата ни екскурзия до един по-спокоен Париж да бъде и за по-дълго. Дотогава все ще очакваме новите български министри на културата и туризма да командироват в Париж чиновници, които имат ценз, опит и визия какво следва да се "привнесе", та и в България музеи и изложби да имат вежливи разпоредители и чисти тоалетни, а нашите "представяния" зад граница да са реално полезни за туристическия бизнес в България.

Текст и снимки: Илия Тодоров