В Кюстендил – града на Майстора

Ако в семейните ви планове за дългия уикенд около 3-ти март тази година влиза реденето на опашка на граничните контролни пунктове по пътя към Солун или към Охрид, отделете 3-4 часа, за да се отбиете транзитно в "омбудсманския" град Кюстендил. Първоначалният стрес от крайградските ромски бидонвили и тесните хаотични улички, преди да се стигне до някогашния агробуржоазен център, ще бъде компенсиран от възможността да видите най-голямата извънстолична художествена галерия в България. Бъдете сигурни, че именно тук ще откриете само срещу 4 лв. вход (2 лв. за пенсионери, учащи и семейства) не само по-голямата част от известното творчество на художника Владимир Димитров- Майстора.

Тази година се навършват точно 100 години, откакто мършавият попски син от село Шишковци със специална заповед на спецотдела на І-ва самостоятелна БГ-армия е бил командирован като фронтови художник в подножието на планината Каймакчалан (2525 м н.в. - днес през нея минава границата между Гърция и Р Македония). Като да е провидял мотото "Силата на помирението", под което през 2016 г. отбелязваме 100-годишнината от кървавата битка на Каймакчалан, самобитният кюстендилец (134 г. от рождението му) хуманистично е пресътворил ужаса на войната и "балканската орисия" с платното "Ранени от фронта на Първата световна война".

Паралелно звучи разказът на председателя на кюстендилското читалище "Братство" (създадено през 1869 г.) за неговия прадядо-фронтовак. През същата далечна 1916 г., след бляскавото освобождаване на Добруджа и завземането на румънската кралска резиденция в Синая, той комплектовал два трофейни вагона, от които и до днес в читалището в Кюстендил се съхраняват кристално огледало и един от "кралската серия" рояли (само 7 действащи има останали днес по света!).

Еврообщинарят изрично подчертава, че още от времето на Живков/Чаушеску никакви претенции не са постъпвали за тези културни трофеи, използвани и до днес за художествената самодейност и по различни международни проекти.

Впрочем, по такива европроекти в града са реновирани "Дервиш баня", "Пирговата кула" и къщата на спасителя на българските евреи - парламентариста Димитър Пешев.

В агроохолното някога кюстендилско село Шишковци художникът Владимир Димитров-Майстора, след перипетиите си да преподава "краснопис" в Търговската гимназия в Свищов и да рисува картини за американски милионер, в средата на ХХ-ти век наемал стая в чорбаджийска къща и неуморно рисувал "българските селски мадони“ с ябълки и рози. Днес поради административни пречки за събраната и подредена скромна експозиция в селото не се продават входни билети, а "кутията за дарения" на безплатния вход пустее под амбициозен юбилеен постер за Майстора.

Музейната сбирка впечатлява с аскетичния креват на великия художник и положената върху него лична тамбура на твореца.

Оказва се, че в Шишковци се  настаняват и българки от цялата страна, дошли да се възползват от лековитата минерална вода и процедури срещу безплодие /струващи 30 лв. на ден/ в Кюстендил.

Не е наша работа тук и сега да промотираме и новоприватизиран балнеохотел в областния център, но пак ще подчертаем, че си струва семейно да се отбиете за 3-4 часа до града под Осогово, най-вече заради децата.

Текст и снимки: Илия Тодоров