Като рицарите. В Брюксел

Кацаме на летище Брюксел и разбира се е мрачно и вали. И какво от това? Да не сме тръгнали на плаж? Потвърждение на оптимизма ни е още първата реклама, която виждаме – предстоят Heritagedays /Дни на културното наследство/ на Брюксел. Този уикенд в белгийската столица всички сгради с интересна архитектура и история – музеи, кафенета, ресторанти, галерии и т.н, ще бъдат с отворени врати и ще има специални туристически обиколки, на които може да се научи всички интересно за тях. Съобщавам го с ентусиазъм на приятелите, с които ще прекараме заедно уикенда и те с усмивка ми отварят на лаптопа пълната информация за следващите два дни: освен Heritagedays, в Брюксел ще има безплатни джаз концерти в централния парк, Фестивал на плесените /продуктите, чийто вкус се създава от плесени/, няколко спортни състезания и шоута и… фестивал „Носталгия“, посветен на Средновековието. Е, шансовете за скука са нулеви - ще бъдем графове и баронеси поне за един ден...

В Белгия носталгията по Средновековието е основателна, въпреки че такава държава не съществува до 19 в. Но тези земи, разположени в сърцето на Европа, са част от кралството на франките и на Свещената Римска империя, управлявани от графове и барони, осеяни със замъци и лендове, пазещи историята на битки, съперничества, договори, предателства, кръстоносни походи именно от тази епоха. Тези спомени са съхранени не само като архитектурен и музеен ландшафт, но и са превърнати в празнична фестивална култура. И не на последно място туристически бизнес.

И така, носталгията ни води към един от множеството замъци около Брюксел - всъщност съвсем в рамките на града, осигурява ни безплатен паркинг, защото е събота, и безплатен вход, така са  решили организаторите. Още с влизането може да сме спокойни за безопасността си – осигурени са две линейки и шатра за първа помощ /ако някой рицар стане жертва в турнира:) /, полицаи, които бдят за спокойствието на посетителите и участниците.

Това обаче веднага ни изхвърчава от главата, докато навлизаме във фестивалното пространство, което ни  завърта в пъстрата си и шумна атмосфера. Десетки павилиончета и сергии от дърво предлагат всичко необходимо за живота в Средновековието – от шлемове, брони и метални ръкавици, през великолепни оръжия, рогове от кост и военни атрибути, украшения и накити, сувенири, до напитки, традиционни продукти и сладкиши.

Печени и карамелизирани ябълки, палачинки - фламбе с ябълки по рецептата на баба, традиционни „средновековни наденички“ и пресен хляб, местни вина и разбира се безброй видове белгийска бира са в центъра на  веселбата и в географско, и във времево отношение, защото всички задължително минават поне по два пъти от там. В различните дворове на замъка и в парка са разположени и атракциите – сцена за средновековна музика и поезия, манеж за демонстрация на конни техники и умения за водене на битки, както и „кошара“ за рицарски бой с мечове, стрелбище с мишени за стрели…

Турнирите се провеждат по строги правила с изпълнение на рицарските ритуали за поздрав, за признаване на победа, за благородна битка. Но най-живописното в тази атмосфера са като че ли не реакарнаторите – облечени във прекрасни костюми рицари и дами, трубадури и шутове, а самата „публика“.

У нас сме свикнали да ходим на събития като зрители, като зяпачи, което не ни носи пълноценно преживяване. В Европа средновековната градска култура е създала един по-различен модел на празника и градското събитие – в него няма граница между публика и изпълнители.

В средновековния празник се участва – тази традиция продължава и в съвременните европейски градове. Това прави фестивалите им толкова колоритни и с толкова завладяваща атмосфера. Което в нашия случай  значи да дойдеш с нужния дрескод – с наметало или рокля по модата от 12-14 век, да си обуеш високи ботуши и да си сложиш шапка, а ако си по-подготвен – с ризница и шлем. Сравнително лесно е от подръчни материали да си направиш костюм на вещица или на шут, но ако нямаш нищо под ръка - изборът на сергиите е огромен.

Така по алеите се разминаваш не просто със зяпачи, а с „ангажирани“ с пазаруване и пиене на вино рицари и дами, селяни и магьосници и тук таме някой ангел, избягал от параклиса на замъка. На фестивал като на фестивал...

Носталгия... На небето над замъка ту изгрява слънце, ту се скупчват дъждовни облаци и повява студен вятър. Навярно такова е било времето и на 14 септември през лето 1213 г…

Ние бяхме на това място по това време малко по-късно – през 2013–та, но си прекарахме чудесно:)