Понеделник, 12.05.2012 г.

14.12.2017 10:14 - Пречи ли алкохолът на антибиотиците?

Изследвания показват, че алкохолът не спира лечебното действие на антибиотиците и не причинява неприятни странични ефекти. Нещата обаче не са толкова прости.

Наистина ли трябва да се въздържаме от употреба на алкохол, докато провеждаме курс на лечение с антибиотици?

Някои хора вярват, че алкохолът неутрализира полезния ефект от антибиотиците, други пък смятат, че води до отрицателни странични ефекти. Проучване сред 300 пациенти в лондонска клиника установило, че 81% от запитаните вярват в първото предположение, а 71% - във второто.

За повечето антибиотици обаче нито едно от тези две разпространени мнения не е вярно.

Повечето от най-често предписваните антибиотици не се влияят от алкохола. Има някои изключения.

Антибиотикът цефалоспорин цефотетан например забавя разграждането на алкохола, което води до повишаване на нивата на вещество, наречено ацеталдехид. Това може да доведе до множество неприятни симптоми, включително гадене, повръщане, зачервяване на лицето, главоболие, задух и гръдна болка. На този принцип е основано действието на лекарство, наречено дисулфирам, което се използва за лечение на алкохолна зависимост. Щом пациентът употребява алкохолни напитки, започва да изпитва неприятни симптоми, което го възпира да пие повече.

Друг вид антибиотик, съпроводен със специално предупреждение, че не трябва да се приема с алкохол, е метронидазолът. Използва се за лечение на зъбни инфекции, инфектирани язви на краката и рани. Смята се, че причинява същия набор от симптоми, както споменатия вече цефалоспорин. Тази връзка обаче се оспорва от някои проучвания, при едно от които на финландци давали метронидазол в продължение на пет дни, без да се проявят странични ефекти при консумацията на алкохол. Авторите признават, че това не изключва възможността някои индивида да бъдат засегнати, затова и съветите, че трябва да се избягва употребата на алкохол, продължават да са актуални.

Има няколко антибиотици, за които има достатъчно добре документирани причини да не се смесват с алкохол. Сред тях са тинидазол, линезолид и еритромицин. Там връзката е толкова добре изразена, че лекарите дават на пациентите съвсем конкретни предупреждения.

Налице е обаче и дълъг списък от антибиотици, които могат да бъдат смесвани с алкохол. Разбира се, да се напиеш не е начинът, който ще ти помогне да се възстановиш, когато си болен. Просто ще се почувстваш уморен и дехидратиран, но не заради взаимодействието на алкохола с лекарството, което приемаш.

Възможно е отделни случаи да подхранват мита, че нито един антибиотик не трябва да се смесва с алкохол, но има още две интригуващи теории. Едната е, че тъй като антибиотиците се използват за лечение на някои от най-честите болести, предавани по полов път, в миналото лекарите просто са наказвали заразилите се пациенти, като са ги лишавали от любимите им напитки.

Друго обяснение пък дава един от авторите на клинично проучване в Лондон. Джеймс Бингам се срещнал с покойния бригаден сержант сър Иън Фрейзър, който въвел повторната употреба на пеницилин от ранени войници в Северна Африка през Втората световна война. По това време пеницилинът бил толкова рядък, че се налагало след като пациентът вече го е приел, антибиотикът да се извлича от урината му и да се рециклира. На възстановяващите се войници било разрешено да пият бира, но за съжаление това увеличавало обема на урината им, което направило по-трудно повторното извличане на пеницилина. Именно затова, според Фрейзър, командващите офицери забранили бирата.

Това е добра история, независимо дали тя стои в основата на разпространеното погрешно схващане за несъвместимостта на алкохола и антибиотиците. Опровергаването на мита обаче е нож с две остриета. Насърчаването на тези, които не могат да устоят да пийнат чаша-две алкохол, преди да са завършили курса на лечение, може да подпомогне разпространяващата се резистентност към антибиотиците, а това вече е сериозен медицински проблем. 

 

Източник: BBC

назад