17.12.2016 12:39 - Военно-историческият туризъм е неразработена ниша от туристическия ни бизнес

Филмът "Търсачът" от 2014 г. с Ръсел Кроу в главната роля по убедителен начин показа как художествената интерпретация на 100-годишнината от Първата световна война, покрай геополитическите и патриотарски сантименти, може да има силно хуманистично послание и в същото време да предизвика конкретен интерес към военно-историческия туризъм по фронтовата линия Галиполи, а оттам и към космополитния Истанбул.

Факт е, че организираните туристически пътувания на днешните граждани на Нова Зеландия и Австралия до историческите места, по които са се водели битките през Първата световна война, започват от цена 5000-6000 долара нагоре. Без оглед на загубените битки на остров Крит през 1941 г. и на Галиполи през 1915 г., внуци и правнуци на презокеанските експедиционни корпуси, взели участие в тези битки, почти ритуално поставят туристическите си пътувания в Европа именно под знака на военно-историческия туризъм. Същевременно, в метрополията Великобритания голяма част от пролетните ученически екскурзии целево обикалят съвпадащите фронтови линии в Западна Европа още от времето на Наполеоновите войни и Ватерло, през Вердюн по време на Първата световна война и Ардените през Втората световна война.

Сигурно е, че обективните екскурзоводски беседи, толерантни към чувствата на потомците на победени и победители, показвайки им артефакти за безсмислените жестокости на всяка война, възпитават общо зачитане на паметта на падналите воини и формират устойчиво взаимно разбирателство.

Може би не толкова от криворазбрани съображения "да не обидим балканските си съседи" или "да следваме днешните съюзнически ангажименти", но факт е, че българският туристически бизнес пропуска възможността да пробва специализирани маршрути, например до вече отдалечените  на 100 години "Добруджански" и "Македонски" фронтове на Първата световна война. Дори от отбелязването на участието на България в Първата световна война можеше да се предизвика туристически интерес към съседна Северозападна Гърция, където в по-хладните сезони без плаж, нашите официални празници могат да се комбинират с по-евтини нощувки на езерото под връх Каймакчалан ("Шипка с обратен знак"?) или на езерото Мала Преспа (Цар Самуил без патриотарско "ураджийство"?). Откъм Република Македония над емблематичното Охридско езеро пак има "фронтово-историческа" планина – Галичица (2254 м), а от имперско-отоманската Битоля истинско преживяване е автомобилният преход с преработена съветска "УАЗ-ка" откъм северната страна на Каймакчалан (2525 м).

Илия Тодоров

назад