Света гора на една ръка разстояние

„Софийска Света гора”  обозначават група манастири,  възникнали през българското Средновековие. По време на Второто българско царство цар Иван Александър издигнал около София - в полите на Витоша, Люлин, Руй планина, Плана, Лозенска планина, както и по южните склонове на Стара планина, четиринадесет манастира.

Изследователите не са единодушни по въпроса колко и кои са били манастирите, образуващи комплекса, и включват различни обители в обсега й. Някои включват само 14 манастира: Драгалевския „Св. Богородица Витошка”, Кремиковския „Св. Георги”, Елешнишкия „Св. Богородица”, Курилския „Св. Иван Рилски”, Лозенския „Св. Спас”, Германския „Св. Иван Рилски”, Осеновлашкия „Седемте престола”, Дивотинския „Св. Троица”, Илиенския „Св. Илия”, Кладнишкия „Св. Никола”, Кокалянския „Св. Архангел Михаил”, Сеславския „Св. Николай Мирликийски” и Искрецкия „Св. Богородица”.

Други изследователи приемат, че Софийското светогорие се е състояло от 25 манастира, като включват в него също Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий”, Подгумерския „Св. Димитър”, Железнишкия „Св. Дух”, Боянския “Св. Пантелеймон”, бистришките манастири “Св. Петка” и “Св. Петър”, Владайския “Св. Петка”, Урвишкия „Св. Никола Летни”, Лозенския „Св. ап. Петър и Павел”, Алинския „Св. Спас“. Някои съвременни изследователи дори включват в „Мала Света гора” всички манастири, разположени на територията на София град, Софийска област и Пернишка област.

Манастирите са строени по подобие и повтаряли устава и структурата на Атонската монашеска република. Атонската Света гора представлява монашеска република с кодекс. Начело на монашеското обединение е стоял главен манастир, наречен лавра. До падането на България под османско владичество това бил Бистришкият манастир „Св. Георги”, а през ХV в. мястото му заема Драгалевската обител „Св. Богородица Витошка”. Константин Иречек първи заговаря за тези манастири, като ги нарича пръстен от манастири. Той включва, в неговата книга „Пътувания по България”, 14 манастири, които са разположени в полите на Витоша, в Плана планина, Люлин планина и Лозенската планина.Този пръстен от тясно свързани помежду си манастири се оформя в продължение на няколко века. Някои от тях се появяват още в годините на Първата българска държава, като бележат най-голямо развитие и духовен разцвет през XIV в. Днес в Софийска област има 66 православни манастира, от които 44 са функциониращи.

Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец” е само на 4 км над селото. За манастира повече от 15 години се грижи единствената му монахиня, сестра Хиония. Построен е по времето на Второто българско царство. Предполага се, че негов пръв ктитор е бил цар Иван Александър. През 1382 г. е опустошен от турците и отново бил възстановен през 1493 г. със средствата на софийския болярин Радивой.

В старата средновековна църква на манастира са съхранени изключително ценни стенописи, изрисувани много майсторски от неизвестен зограф. Между изображенията е и това на ктитора Радивой, заедно със съпругата и децата си Тодор и Драгана, а до тях е стенописът на софийския митрополит Калевит.

Също на хвърлей от София е Германският манастир „Св. Иван Рилски Чудотворец”. За него се предполага, че е сред най-старите манастири в цялата страна. Основан е от цар Петър през Х в. и също така многократно е бил разрушаван. В сегашния си вид е след реставрацията от ХIХ в. и сега е метох на Атонския Зографски манастир. Според преданието, в неговата мощехранителница се пази кост от реброто на Св. Иван Рилски. Лозенският манастир „Св. Спас” е от ХV в. И той е опожаряван и възстановяван няколко пъти. Разположен е на наклонена поляна на час път пеш от селото. Трикуполната му църква, дело на майстор Цвятко Тодоров, е от времето на Възраждането. Стенописите са на Никола Образописов, Христаки Захариев и Димитър Дупничанин.

На върха на другия склон, с остри скали и урви от двете страни, се намира крепостта Кокалянски Урвич. Близо е и малкото манастирче „Св. Николай Летни”. До него някога е имало друг, много по-голям и по-стар манастир със същото име, а срещу него, в пределите на крепостта, са руините на вероятната му главна църква „Св. Илия”. Близо до сливането на ручейчето Беларски дол с р. Искър е изоставеният Горнопасарелски манастир. Сградата му е в окаяно състояние, но в нейните стенописи са добре запазени образите на апостолите – патрони и ктиторският портрет на отец Василий от Сопот. Тук Лозенската планина се среща с Витоша и Плана.

От село Железница в югоизточна посока под връх Манастирище личат останките от стария Железнишки манастир „Св. Дух”, който също е част от Софийската Мала Света гора. Съществува предание, че манастирът бил издигнат върху основите на тракийско светилище. Етнографите считат, че някогашни езически празници, провеждани на това място, са преминали в култ към Светия Дух. Тази традиция се е запазила и до днес у населението на околните села.

Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил” – закътан на малка поляна, сред стръмна и непроходима вековна гора. Светата обител от ХIII в. е разрушена при превземането на Урвичката крепост и възобновена през ХVI в.През 1969 г. манастирът е обявен за паметник на културата. Със завиден ентусиазъм игуменът отец Назарий и братството от петима монаси със собствени сили и спонсорство от родолюбиви българи възстановяват почти разрушените през последните 50 години сгради.В планинския венец, който обгражда нашата столица, е и Люлин планина. От Витоша я отделя Владайската седловина, а Бучинският проход дели планината на две части. Коларски път върви по билото на Люлин към Бучинския проход и минава през Дивотинския манастир „Св. Троица”.