Откриват изложба „Златото на траките – легендите оживяват” в Археологическия музей във Варна

Изложбата „Златото на траките – легендите оживяват” е замислена и реализирана като музеен разказ за траките, тяхната вяра и ритуали, които са подхранвали старогръцкото митотворчество, основаващо се на забелязана, наблюдавана, а понякога и съизживявана обредност в контактните зони между траки и елини в Югоизточна Европа. Така се раждат образите на блестящия в златни и сребърни доспехи – цар Резос, който наподобявал самия бог Арес, идващ на помощ на трояните; на Ликург, дръзнал да се противопостави на всемогъщия Дионис; на Залмоксис, който проповядвал вярата в безсмъртието. Най-ярката персонификация на тракийската легендарна древност е царят-жрец и певец-посветител Орфей, чиято музика е предавала звученето на космическата енергия. В елинския мит той е разкъсан от тракийските жени, а главата му доплувала до остров Лесбос и била погребана в пещерата на Дионис, където давала предсказания. Подобна на описаната в мита ситуация се открива и пред входа на гробницата на Севт ІІІ в мотилата Голяма Косматка. Вероятно на одриския цар е принадлежало златното Панагюрско съкровище – великолепно произведение на майстори златари от ранната елинистическа епоха, което е изложено в отделна зала в експозицията. Именно царете на траките са събирали и съхранявали „лежащото благо”, което е легитимирало тяхната власт пред боговете и хората.

Разказите на античните автори за несметните богатства на тракийските царе се потвърждават от богатите погребални дарове - златен венец и пръстен със сцена на инвеститура, параден наколенник, сребърен ритон, бронзов съд и железни копия, открити в могилен гроб при с. Златиница-Маломирово, Елховско. В изложбата са показани и други символи на владетелското достойнство и части от въоръжението на воина-аристократ – златен нагръдник, златни апликации за броня, сребърна торква, ритуални съдове от сребро с позлата, шлем със сребърни апликации, бронзови наколенници и железни мечове.

Изящните златни накити, открити в гроб на тракийска аристократка при Синеморец - обеци с фигурата на богинята на победата Нике в колесница, златна огърлица с бича глава, диадема и венец, илюстрират погребалните обреди в района на контактните зони между траки и елини, създадени след основаването на мрежа от дъщерни градове-държави по крайбрежията на Черно море. В тях вярвания и обреди се сливат в типично дву-културно пространство, в което свободно си взаимодействат нормите на елинската и на тракийската култура. Свидетелство за това са изображенията върху червенофигурни вази от Аполония Понтика (дн. Созопол) от ІV в.пр.Хр., включени в изложбата. Върху някои от съдовете са изобразени амазонки. В експозицията са представени и вази със сюжети от Дионисовата обредност.