Откога бодиартът е част от тракийското наследство, както и други културни мистерии от Долината на царете

На първо четене - лошо няма. На второ - обаче има. И то много. Фестивалът, създаден  преди пет години за популяризиране на тракийското наследство и стимулиране културния туризъм, още не се е утвърдил като туристическа атракция, но вече се превръща в казионно мероприятие от социалистически тип – правен без никакво въображение и мисъл за съвременен арт мениджмънт. И за неизкушените ясно личи как "мероприятието" се прави в последния момент и чисто формално. Явно от общината са заети с друго.

Това лято кметът Стефан Дамянов се похвали многократно и навякъде, че община Казанлък спечелила над 400 000 лева за провеждане на този фестивал като „иновативно събитие“. Въпросът е: наистина ли подобна програма от „насипен тип“ може да се нарече иновативно събитие? Спечелването на тези средства не означава ли, че общината трябва прояви самоуважение и да ангажира експерти по съвременен арт мениджмънт и консултанти по културология и история, за да се изготви някаква по-адекватна и наистина модерна фестивална програма?

Защото тазгодишното издание е по-скоро пример как не трябва да се прави фестивал, ако искаш да го наложиш в културния календар на страната и привличаш повече туристи. Културните фестивали, за да се наложат, да започнат да привличат публика и да отговарят поне малко на заклинанията за „иновативност“, се нуждаят не от общинска самодейност, а от професионална концепция, мениджмънт, маркетинг и реклама. В Казанлък обаче явно са привърженици на друг метод -  този от не толкова далечното минало, не тракийското, а социалистическото.  

Към това може да добавим и едно „достижение на българската демокрация“ – профанизирането на  традиционни културни стойности и ценности. Базарът на ръчни сувенири и предмети на изкуството дори не фигурира в официалната програма на празниците. Майсторите-занаятчии отказват да дойдат в Казанлък заради съвпадението на казанлъшкия празник с Панаира на занаятите в Етъра, Габрово. Освен невъзможността да присъстват в Казанлък, някои от занаятчиите са отблъснати и от спомена за големия скандал при участието им в Празника на розата през миналата година, когато много от тях бяха преместени насила от предварително установените им места. Тогава мнозина останаха без място на ларгото по идея на общината и местните органи -  заради идването на президента Първанов и неговата пешеходна разходка. В резултат на това недоволство тази година по-малко занаятчии дойдоха на Празника на розата, а сега отказват да участват и в Дните на тракийската култура. За това имат и втора сериозна причина – майсторите са категорично против практиката община Казанлък да дава разрешения заедно с предметите на изкуството по ларгото да се излагат и продукти на кича по сергиите с китайски и турски стоки. Как тогава да пазим традицията на българските занаяти, след като ги излагаме заедно с китайска ширпотреба, питат хората и не искат да участват в мероприятия тип „селски панаир“. Надеждата на местните занаятчии е догодина организацията на проявите по празника да е по-сериозна и наистина с уважение към традициите и културата по нашите земи.

Казанлък е град с уникално културно наследство и туристически потенциал. Това е люлката на най-старата европейска цивилизация - тракийската, на розовото масло и производствените традиции свързани с него, на съвременната българска култура в лицето на творци като Петко Стайнов, Иван Милев, Дечко Узунов, Ненко Балкански, Чудомир… Град с интелектуален и културен заряд, който не заслужава да живее с ниските стандарти на културата от времето на социализма. Защото може и заслужава повече.  Но казанлъчани трябва да  поискат от местната си власт поне да прояви уважение към тях и тази култура.