Българите може и да са песимисти, но умеят да разпускат

За много хора дългата почивка става катализатор за промяна на работното място.

"Още в първата седмица след края на отпуската осъзнах, че не мога да остана на старата си работа, където бях зациклила от години и започнах да търся нови пътища", разказва пред репортер на БТА 34-годишната Светла Василева, секретарка в компания за канцеларски материали в София. Тя далеч не е единствената, която жадува за промяна.

Излезли за малко от монотонния работен цикъл, много хора по време на отпуската си правят равносметка за това какво са постигнали до момента и често ги залива вълна от неудовлетворение от развитието на кариерата им. Статистиката показва, че 37 процента от напусналите работа през годината във Великобритания, подават молба за напускане в началото на септември, когато официално завършва сезонът на отпуските. У нас 44 процента от хората се решават да сменят работното си място, защото следващото стъпало в кариерата им е в необозримото бъдеще, показва изследване на бизнес консултантската компания "Регус груп".

"Освен положителната настройка, добър ефект има и ако си набележим някои планове, които бихме искали да осъществим в професионален аспект", коментира доц. Бакрачева. "Добре е да си определим предизвикателство или цел, които да ни мотивират или да провокират интереса ни да се занимаваме с рутинните въпроси. Да помислим какво би ни се искало да подобрим принципно на работното си място".

Според експерта има някои простички техники, с които да си помогнем. В много професии мониторът е неизбежен атрибут. Добре е да го поставим леко нагоре и вдясно от нивото на погледа в седнало положение. От време на време е полезно да поглеждаме и задържаме погледа си нагоре и вдясно за по около 30 секунди.

Незабавен резултат има и ако излезем и се разходим на слънце, докато все още го има, дишайки дълбоко. Психоложката ни съветва още да си сложим в телефона /или на десктопа/ снимка от прекарана почивка, за да може периодично да я поглеждаме и да се зареждаме, връщайки се към изживените приятни моменти.

Продължителността на отпуската също е от значение за синдрома на следотпускарската депресия. "За да може наистина да се отърсим от работната среда, са необходими три седмици на откъсване от работния процес", казва доцент Бакрачева. Работодателите обаче въвеждат масова практика за ограничаване на отпуските до две седмици.

"Оптималната почивка от физиологична гледна точка е почти непостижима в съвременния свят", смята психологът. "За щастие това не означава, че и двудневна почивка не може да ни донесе много положителни емоции. Важното е да не пропускаме възможността да се насладим на всеки един миг".

Българите може и да са с песимистична нагласа по природа, но изглежда не са изгубили способността си да разпускат.

"Ние все още сме запазили лекотата на общуването помежду си и до голяма степен спонтанността в контактите за разлика от стереотипите в западните общества", коментира психологът. "Голяма част от хората у нас успяват да си починат".

А тези, които не могат, трябва да се опитат да не пренасят професионалните си проблеми у дома, което е масова тенденция. На тях тя препоръчва следното упражнение - да погледнат вратата на работното помещение на излизане, да задържат погледа си десетина секунди и мислено да затворят всички проблеми зад нея до следващия ден, когато я отворят.

Ако работят от вкъщи, задължително да спазват работното си време. На пръв поглед е трудно, но добрата новина е, че се научава с практика до около месец.