Очаква се ръст от 3% в предстоящия зимен туристически сезон

Така че като цяло имаме такава добра конюнктура и очакваме 2011 година да стартира с един успешен сезон, при който кувертите за Коледа и за Нова година да бъдат по същия начин атрактивни, както бяха и миналата година, когато те бяха изкупени до средата на ноември месец, специално за балнео, спа и уелнес хотелите. Кризата даде възможност да се отсеят най-добрите хотели и ресторанти, които имат своята постоянна клиентела. Също така добрата работа на балнео, спа и уелнес хотелите показа, че те са с най-голяма средна годишна заетост, която в някои случаи достига 50%. През тази зима ние очакваме и увеличаване на параметъра бизнес туризъм, който замря в известна степен в края на 2008 година и това се видя в края на 2009 година, но следващата година очакваме едно съживяване на икономиката.
Легловата база, която предлагаме в зимните ски курорти, е около 65 хил. легла, но също така през целия този зимен период се предлага и леглова база, която е свързана с балнео, спа и уелнес туризма, която е от порядъка на 18 хиляди легла. Предлагането на базата, която е свързана с бизнес туризма, пък е малко над 80 хиляди легла. Средната заетост за страната през миналата година като цяло беше 24,9%, а за 2010 година очакваната средна заетост е в рамките на 31%. По отношение на заетостта на легловата база през зимата – тя ще остане ниска, поради големия брой новопостроени хотели, така че оптимизмът е свързан повече с параметъра брой туристи, за който очакваме нарастване. Страната ни през следващите години ще трябва да има като основна цел увеличаване заетостта на легловата база и създаване на нови работни места.

За да можем да имаме по-значително увеличение на заетостта и да постигнем средна заетост от порядъка на 40% - 45%, обаче е необходимо да се включи и собственикът на туристическите атракции в лицето на публичната държавна и общинска собственост. Именно поради това обществото очаква от правителството новият закон за туризма ясно да разпише, кое министерство и кой министър отговаря за мениджмънта на туристическите атракции публична държавна собственост, кое министерство отговаря за регистъра на туристическите атракции. Ако този сегмент бъде развит достатъчно добре, още през 2011 година ще бъдат създадени нови 80 хиляди работни места. Виждаме, че от началото на годината Министерството на културата предприе първите стъпки за актуване на една част от тези туристически атракции – така например беше актуван хълма Царевец като държавна собственост. Втората стъпка е управлението на тази собственост, което е в зародиш и ние очакваме именно с новия Закон за туризма да бъде решен въпроса за управлението на туристическите атракции публична държавна собственост. Третият не по-малко важен въпрос това са маркетингът и рекламата на тази публична държавна собственост. Това означава България да осъзнае собствеността си в частта туристически атракции и да започне да прави маркетинг и реклама на своята собственост в частта публична държавна собственост – туристически атракции.
Обществеността очаква приемането на новия Закон за туризма, в който, надяваме се, да има ясна дефиниция по отношение на термините – културна забележителност, туристическа атракция, природна забележителност и туристическа атракция нематериално културно наследство, да бъде разписано управлението на туристическите зони и туристическите места и туристическите точки. Ние трябва да решим въпроса с управлението на изключителни територии, каквито са бившите туристически комплекси, които в момента се разкъсват между община - държава и се разграбват, и съответно туристическите места, които са свързани с исторически, културни и природни забележителности, които трябва ясно да бъдат фиксирани и да бъдат ясно разписани и то в Закона за туризма, а не в Закона за териториално и селищно устройство. Това са т.нар. точки за гледка, за които България е задължена по силата на международни конвенции да опазва ландшафта и гледката. Ако някой построи около тракийското светилище от тези енергийни генератори, които изглеждат като вентилатори, това ще унищожи цялата загадка на траките. Така че ние трябва час по-скоро да фиксираме и да знаем кои са нашите туристически зони, места и точки и това трябва да бъде включено в Закона за туризма.

Много важно е също така България да излезе от бялата страница на статистиката. Независимо че преди месец директорът на Евростат каза, че българската статистика отговаря на европейските изисквания, тя не отговаря по отношение на параметрите посетители, туристи, екскурзианти, тъй като няма как да живеем в страна, в която да няма влязъл нито един екскурзиант през 2009 -2010 г. Ние трябва да се научим да броим преминаващите с транзитна виза като еднодневни посетители, тоест екскурзианти, които нямат нощувка. Липсата на добра статистика ни отдалечава от сравнимостта на данните с ЕС.
Липсата на управление на собствеността доведе до това, че България не знае по какъв начин да направи своята реклама. В така наречените рекламни клипове, за които всички отричат, че са в основата на тяхното правене, проличават няколко неща – неосъзнавайки коя е публичната държавна собственост, в рекламните клипове съществуват частни обекти, което по закон означава, че имаме нерегламентирана държавна помощ. Освен това тези реклами в някои случаи, особено в тяхната загадъчна, митична част, не отговарят на реалността, а това вече е основание за рекламация и за искане на пари обратно, тъй като ако случайно не сте видели феи по плажа, вие имате основание да кажете, че сте дошли в България, за да видите тези тичащи по пясъка полуголи жени, но ако вие не сте ги срещнали имате право да си поискате парите обратно, тъй като сте се полъгали по тази реклама.