|
Входът на най-удобния проход през Родопите, свързващ Беломорието с Тракия, започва от Асеновград. По тази причина градът и районът около него са били заселени още от най-дълбока древност.
В местността Лопките край село Долнослав е разкрит и проучен първият и единствен досега в България и света неолитен култов център, който е обслужвал религиозните и духовни потребности на праисторическите жители на цяла днешна Южна България. По археологически данни около днешния Асеновград е съществувало тракийско селище. Няма сведения за името му, но то е продължило своя живот и през римско време.
Много са паметниците, останали и от траките. Изключително интересни и за специалистите, и за туристите са тракийските скални светилища. Най-загадъчното от тях е на Белинташ, съществувало до късната античност. В района на Асеновград са открити четири светилища на Тракийския конник - най почитаното от траките божество през римската епоха.
Славата на Асеновградския край като сакрален център, оформил се през Античността, е доразвита от настъпващата християнска религия и култура. Търпимостта между заварените култове и новата вяра облекчава ранния период на приспособяването към нея. Църквите и манастирите са призвани да осъществяват непосредствено духовното преустройство и затова започва тяхното усилено изграждане.
През Средновековието Асеновград споделя бурната съдба на региона и превратностите в борбите между България и Византия, като многократно сменя господарите си. За първи път името Стенимахос се среща в Устава на Бачковския манастир, съставен през 1083 г. по нареждане на Григорий Бакуриани - грузински военачалник и основател на Бачковската обител. По негово нареждане в града се изграждат странноприемница и крепост за защитата му. Издигната е и най-старата запазила се в района църква - Костницата до Бачковския манастир. Строена е през IX век и е украсена със стенописи на Йоан Иверопулец. В църквите и днес се пазят ценни икони и изящни резбовани иконостаси. Два века по-късно в летописите на кръстоносните походи селището е споменато като Станимако, Естанимак и Скрибенцион. През 1230 г. след битката при Клокотница цар Иван Асен II укрепва и разширява станимашката крепост Петрич. Той увековечава своето дело с надпис, издълбан на скала над входа на крепостта, която по-късно е наречена Асенова, а Станимака през 1934 г.е преименуван в Асеновград.
И днес прочутата крепост, символ на Асеновград, се извисява над родопския рид Могилата върху усамотена скала, надвесена над шосето за Смолян.
В Асеновград и околностите му няма връх, местност или канара без параклис, без светец покровител и без годишен курбан. Тук е най-голямото струпване на манастири, църкви и параклиси в цялата страна. Затова градът има славата на Малкия Ерусалим. В околностите му са преброени над 40 параклиса, има 8 действащи църкви и 4 манастира.
Близо до Асеновград, в Родопите, се намира и едно от най-светите места в България - Кръстова гора. Светилището е на 1545 метра надморска височина. Хората вярват, че това място е Божествен подарък, който носи утеха и надежда. Ако имате път и малко вяра, поне веднъж си струва да посетите Асеновград - Малкия Ерусалим.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар