|
Старата джипка изневиделица изръмжава иззад оградата, вдигайки прахоляк по пътя. Нещо лошо е станало, скача Даниела Агре, още преди возилото да се закове пред портата на селската къщица, която от две седмици е дом на археологическия екип. Преди да се убедя в непогрешимата й интуиция, в дворчето нахлуват запъхтени студенти и едно момиче - съвсем дете, объркано изрича: "Сестричката ми е катастрофирала, звъннаха ми по джиесема, тръгвам за София!". Даниела се втурва в къщата подир девойчето, а аз си мисля как ли би изглеждало това "тръгване за София", ако с колежка не бяхме пристигнали с кола на това място предишния ден и не потегляхме обратно точно в този момент.
Дни след това, когато бе станало ясно, че страшното се е разминало с "малкия дявол", не ми излиза от главата тази случка в затънтеното село Белеврен насред баирите на Странджа, досами турската граница. На почти час истинско пълзене със скорост 2 км до общинския град Средец не заради разстоянието, а заради ровините по лъкатушещия сред гората друм, натрапчиво напомнящ белезникавите змии, които, както казват, живеят из камънаците в околността. Чудно е, че голямата любов на Даниела Агре са тъкмо каменните погребални съоръжения на траките в Странджа, които науката нарича долмени, но хората тук и днес им казват "змейовите къщи". Изследователката от Археологическия институт с музей (АИМ) при БАН разказва за тях с повече вдъхновение отколкото за богатия "златен" владетелски гроб, който откри в могилната яма до с. Златиница в Елховско през юли. Тези камъни са не по-малко интересни от златото, което блести, повтаря Даниела. Тази година разкопките тук са финансирани от холандската фондация "Хоризонти" и от АИМ.
В Белеврен няма как да бъдат наети работници за археологическите проучвания - в голямото някога село, с оживена гранична застава и масивна сграда за войниците, днес са останали 17 възрастни жители и кметицата Кера Пенева със съпруга си, готова да помогне на всекиго по всяко време. Затова екипът на Агре сам върши всичко - от разкопките до измиването на керамиката и писането на научни отчети. Групата е изцяло от студенти и докторанти, много надеждни, обучени и проверени с времето, без тях съм никой, казва Даниела. "Строга, но справедлива", реагира някой от младите хора, клекнали над измитата керамика. С нея работят докторанти от СУ, НБУ, Великотърновския университет, дори от УНСС. Двама четвъртокурсници от Националната художествена академия рисуват на място всяка находка и скиците са напълно готови за отчети и публикации. С компютърната обработка на материала пък се занимава главно заместникът на Агре в групата - Деян Дичев от НИМ. От време на време помага съпругът информатик Генадий Агре. Иначе всички се учат на място дори на кулинарно изкуство, защото всеки ден някой остава "вкъщи" дежурен по готвенето, докато другите са на обекта.
Даниела Агре проучва долмените при Белеврен втора година, а в Странджа е вече 6-ти сезон. Отначало дойдох, защото никой не искаше да проучва в това затънтено място, разказва тя. Миналото лято успя да направи "пробив" в научните представи за тези мегалитни паметници. Дотогава в науката се е смятало, че долмените - най-старите тракийски гробни съоръжения по нашите земи, са от края на бронзовата епоха (подобни от ХV в. пр.Хр. има на Кавказ). Но Агре коригира тези представи, като доказа, че в Странджа те са се появили по-късно - в IХ в. пр. Хр., използват се интензивно в VIII и VII в. и съществуват до VI в. пр. Хр, когато местните траки се спускат към равнината и съответно променят материалната си култура и култовите обреди. А "пътьом" археоложката откри уникална тракийска гробница със стенописи при с. Ружица, напомняща етруските гробни градежи, и неизвестни до момента по-късни цистови гробници от римско време в местността Пропада около Малко Търново.
Долмените са като каменни къщички с врата и "похлупак", някои имат една гробна камера, други са с по няколко и с малко преддверие. Разположени са така, че слънцето никога да не огрява костите. Само понякога имат могилен насип, стигал най-много до покрива. Долменът, който екипът проучи сега, е съграден през IХ в. пр.Хр., имал е дървена врата, гробна, предгробна камера и малък коридор, който води навътре. Малък експеримент "на място" - и се убеждаваме, че е лесно човек да се провре през отвора към преддверието, което е доста широко. Тези мегалитни съоръжения са използвани многократно, били са вероятно семейни или родови гробници, обяснява Агре. В един от предишните проучени долмени намерили костни останки от 14 индивида. Докато са били използвани, долмените са били сакрално място, но в по-късни времена очевидно са били ограбвани. Само край Белеврен сега има 7 долмена. Според опис от 1973 г. броят им в Странджа е бил около 70, но много от тях вече са разрушени и ги няма, казва Деян Дичев.
Трудно е да се каже кои тракийски племена са обитавали района в тази далечна епоха, но е вероятно да са асти или тини, защото Странджа е носела името Астейска планина, обяснява Даниела Агре. В района засега не са открити останки от селища или от наземни некрополи за обикновеното население, може би защото хълмовете наоколо не се обработват, а не са и проучвани. Само при с. Евренезово през 2003 г. екипът открил останки от древно селище. Хипотезата на археолозите е, че тези паметници са свързани с неизследван аспект от живота на древните траки - шаманизма. По онова време още не е имало жреци и аристократи, имало е шамани - хора с особени качества, смятани за медиатори между живите и мъртвите, обяснява Деян. Именно те са били погребвани в долмените, които са свързвали отвъдното и живота. Тук населението е оставяло дарове и храна за погребания, смятан за посредник към боговете. А къде са били погребвани обикновените хора? Отговор на този въпрос може би дава друг вид гробни съоръжения, които археолозите откриха край Белеврен - т.нар. цистови гробове от каменни плочи, наредени в общо съоръжение и запечатвани отгоре. Едното от съоръженията е дълго 70 м. Бих ги нарекла мегалитни гробници и според мен задно с долмените те могат да се причислят към обособена мегалитна цивилизация, съществувала по тези земи, обобщава Даниела.
За развита култура говорят и предметите, открити пред фасадата на долмена - най-вече интересни керамични съдове с богати орнаменти и украси. Два уникални съда с богата украса оформят истински култов сервиз, използван при ритуалите. До тях - две глинени човекоподобни фигурки. В гробната камера не са били оставяни много предмети, при 14-те погребани при Евренезово е имало само една чашка, оставена за всички. Даровете са били оставяни пред долмена, някои съдове за течности вместват до 15 литра. На фасадата на този при Белеврен личи дори перваз, на който са били подреждани даровете. Това говори, че долмените са първите тракийски паметници, при които се появява поминалният обред, смята Агре. Странно е, че върху някои съдове са изобразени водоплаващи птици, но вероятно това е повей на мода, привнесена от Гърция. Според Агре керамиката е била произвеждана тук, за пръв път с технологията на бързовъртящо се колело, или пък в общ производствен център в района, чиито следи тя много се надява да открие и който би могъл да потвърди обособяването на самостоятелна "култура Странджа". Сред най-интересните находки са и разнообразните фибули - вече е събрана цяла колекция от такива медни и бронзови закопчалки за дрехи, които са своеобразни маркери за точно датиране на паметниците и говорят за интензивни търговски връзки на местните траки с други земи - със Средиземноморието, с континентална и островна Егея, с Мала Азия, със северните племена край Дунава, с близкото Черноморие. Според Деян местните траки са се занимавали с животновъдство и дърводобив, но и с добиване на руда. За обработката на огромните камъни за долмените са били нужни сечива, а търговията вероятно се е основавала на "износ" на мед. Залежите на медна руда в Странджа са основа на поминъка тук и през римско време, когато в III и IV в. сл. Хр. в района процъфтяват много римски селища, добавя Агре.
От долмена тръгваме на малък екскурзионен тур из околностите. И попадаме в истински музей на открито, който природата като че нарочно е създала. Навсякъде из прекрасните широколистни гори са пръснати естествени каменни образувания с най-причудливи форми, малки и големи, закръглени и дори накъдрени. Цели 8 м е височината на т.нар. Яйце - обла каменна грамада, под която има дупка и според преданията, през нея се минава за здраве. На върха на природната забележитеност е издълбана жертвена яма с преливници, в която древните са слагали храна и вино за боговете, обяснява Деян, докато слизаме по стръмната стълба, подпряна върху Яйцето в помощ на туристите. В района има и скални жертвени светилища. Местността е почти готова за културен туризъм, защото камъните и долмените нямат нужда от почти никаква консервация. Една чакълена настилка на пътя, няколко табла с карта на паметниците, със снимки на реставрирани тракийски съдове, беседки за отмора, едно хотелче с национална кухня в сградата на бившия граничен гарнизон в Белеврен - и ето те в света на древната мегалитна цивилизация сред дивна девствена природа. Уви, замисъл за оживяване на умиращите селища тук няма дори в зачатие. Проектът за мегалитен музей на открито в Странджа не е минал сред финансираните за културен туризъм по програма ФАР. Може би като неперспективен...
Разкопките ще продължат догодина, а в момента Даниела Агре вече проучва римска могила край Карнобат.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
| 30.08.2012 09:47 | #283
Много ми хареса статията.Публикувайте и други за този прекрасен край.За Странджа планина може да се пише много‚ и също така как селата се обезлюдават и няма никакъв поминак за населението.
Напиши коментар