Село Свежен

Нещо подобно се случи и  през миналия ноември , когато предварително си бяхме направили план къде да отидем почивните дни. Замисляйки се за място решихме да отидем в Сопот и с лифта да се качим до хижа Незабравка, която е на 10 мин. път, а наблизо е и хижа Добрила, намираща се на 40 мин.  Това го проучих в нета. Взех си картата на Стара планина, телефони на хижи, знаех, че има гора, тъй като съм минавала веднъж през Добрила през 2006 г. Много исках да се изкачим и на връх Амбарица, спомняйки си каква гледка се открива от там – ширналите се величествени върхове на Стара планина. Да, това бяха първоначалните ни планове. Но отивайки във Сопот  разбрахме, че в момента лифта е в ремонт  до  30 март. Като погледнах какви са височини нагоре – свят да му се завие на човек само като си помисли, че трябва да ги качва с раница на гръб. Но това определено не беше за нас.

село Свежен

Попитахме ги дали имат информация за джип, който да се качва нагоре, но той щеше да тръгва в 15 часа и е бил нает от другата част от групата.  Така умувайки накъде да потеглим, времето  понапредна. Имахме пътна карта и по нея се ориентирахме че хижи, близо до черен път има до село Тъжа, намиращо се в Стара планина, а също и до село Свежен, скътано в Сърнена Средна гора.  Тръгнахме в посока към Средна гора.

Може би стана по-добре така, макар, че в началото увесих нос и малко ми падна настроението, тъй като не знаехме къде отиваме, как ще стигнем до хижата, нямахме никаква предварителна информация за мястото от интернет, нито телефони и картата на Средна гора не беше в мен.  А аз съм човек, който обича да проучва местата, на които отива. Но още по пътя ме грабна есента в разлатата Средна гора със смесените широколистни и иглолистни гори, които бяха толкова красиво нагиздени в есенните си премени.

 Село Свежен беше на висок баир, изкачвайки се по виещ се планински път, отминавайки село Мраченик. 

Спряхме в центъра  точно срещу голяма църква, която в момента беше в ремонт и тръгнахме по една малка уличка, оформена от постлани каменни плочи.

Видяхме един човек и го попитахме дали има място, където да се отседне. Той ни упъти към една новопостроена къща за гости, която все още не беше официално открита и докато ни водеше към нея ни разказа много интересни факти от историята на селото. Оказа, се, че сме се запознали с бившия кмет. От него научихме, легендата, че  Свежен е основано от боляри, които са бягали от турците.

Друго, което забелязах  е, че на много къщи има паметни плочи на ятаци и участници в хайдушкото движение, освободителните борби и Руско-турската война. 

Това село е било будно село още от своето създаване и не се е примирявало с робството, а е оказвало съпротива, което е довело до поредица от опожарявания от турците. Но в селото са запазени някои стари къщи и старата часовникова кула. Друг паметник в околностите на село Свежен в местносттта Кадрафил, издигнат от родолюбивата  общественост е на лобното място на Хаджи Димитър.

Стопаните казаха, че ще ни приемат, да се разходим за около час, докато приготвят стаята. Тя къщата все още не била отворена и ние по всяка вероятност щяхме да бъдем първите им посетители.  Тръгнахме на разходка и като ме обзе една треска за снимки. Пред очите ми къщи и есен :). Чрез снимките ще се опитам ви разведа из това селце,сгушено в китна котловина, което така ме впечатли със своето излъчване, с духа, който носеше, с многото си стари къщи, разположени от двете страни на малка рекичка и най-вече със спокойствието, което цареше там.

Контрастът между къщите е очевиден, но без него ни би могъл да се долови автентичността и красотата, които са съхранени в това селце и преливат едно в друго. След като се прибрах в София и потърсих информация за това село разбрах, че то е обявено за архитектурно-исторически резерват със своите 100 старинни къщи.

Казаха ни и как можем да стигнем до хижа “Свежен”, до която решихме да се разходим на следващия ден. А есента в село Свежен е толкова очарователно-красива ...

 Много се зарадвах на това, което открихме. Не съм предполагала, че едно непознато село така може да грабне вниманието на човек.  

След разходката се настанихме в “Танкината къща”, която май засега е единственото място, което предлага подслон в селото, а също и хижа “Свежен”, но тя е извън селото. Тази къща ни изненада много приятно. Дворчето е много спретнато, потънало в зеленина и цветя, с мераклийски оформени пътеки, сладки коминчета, барбекю в двора, трапезария-ресторант, в която грее камина и е много топло.

 Хазяина правеше път пред къщата и освен това имаше планове да си направи собственоръчен снегорин, за да може и през зимата туристите да бъдат извозвани до желаното място, тъй като селото е на доста високо място и през зимата става доста заснежено. Така, че ако желаете спокойствие и уют, то посетете това място. Мисля, че няма да съжалявате. И само да спомена, че в селото няма обхват. Така, че използвайте за връзка БТК телефона. Но по баирите обхвата е налице :). 

Проверихме.  

 На следващия ден хванахме пътеката накрая на селото и си направихме разходка из околностите на село Свежен, като целта ни беше да стигнем до хижата, в която първоначално мислихме да отседнем.

Следвайки черният път минавахме през иглолистни и широколистни гори, през поля, забелязахме много гъби, които бяха изникнали край пътя и в гората, но ние не ги познаваме и се възползвахме само да ги снимаме.

/А дъждеца беше в наша полза, тъй като точно след като спря се озовахме до нападали цветни брезови листенца, които бяха току що окъпани и се кипреха с бляскавите капчици като с маниста.

 Пътеката ни отведе в букова гора, в която открихме интересно дърво, навярно горяло в даден момент от време. Разминахме се с кончетата, които срещнахме в центъра на селото и я видяхме съвсем близо – хижа “Свежен”.

Но там бяхме посрещнати от бесния лай на 3 кучета, които за наша радост бяха вързани, но хижара излезе и ни успокои, че когато го няма в хижата, пуска кучетата и познайте кога може да припари човек до нея, а недай си боже и да дири подслон... Починахме си за един чай време и поехме през гората по маркирана пътека, която хижаря ни показа.

По пътя срещнахме пастиря, но вече беше със стадото си. След като излязохме от гората очите ни се напълниха с красотата на есента, обгърнала село Свежен в нежна прегръдка.