Обърнали сме гръб на българския турист, който харчи около милиард евро в чужбина

 Фокус: Доцент Нешков, какви са очакванията за туристическия сезон през започналата 2009 година?
Марин Нешков: Туризмът е едно явление, което се влияе от изключително широк комплекс от фактори и голяма част от тях са непредвидими. Вземете форсмажорните обстоятелства – кризите, терористичните актове и много други неща, които за съжаление станаха ежедневие. Въпреки всичко можем да намерим обективни основи. Първата от тях, според мен, трябва да бъде свързана с прогнозите на експертите на СТО. Те са, че кризата в туризма ще има краткосрочен характер, ще се отрази върху развитието на туризма само през настоящата 2009 година. И се очакват минимални минусови ръстове – около 2% в световен мащаб.  Втората обективна база е свързана с прогнозите, които прави една много авторитетна световна организация – Оксфорд иконимик фор кастинг. Тези пък прогнози сочат, че кризата в туризма ще доведе до печеливши и губещи дестинации.

Фокус: Какво означава това, как ще се отрази това конкретно на българския туризъм?
Марин Нешков: Губещите дестинации ще бъдат може би тези, които са с по-висок стандарт на туристическия продукт или предлагането. Докато печелившите дестинации ще бъдат евтините , както е известно ние сме една от тези дестинации. На базата на тези прогнози ние имаме реалните основания да очакваме, че тази година ще бъде добра за българския туризъм.
Аз имам няколко основания да считам и да правя прогноза в по-оптимистичния вариант. Естествено реалистичният, не толкова оптимистичният – тези неща са свързани с факта, че ние с българския туризъм не сме имали по-благоприятни условия и бих казал, че 2008 година е по-кризисна, може би, от 2009 година, защото през нея се случиха доста неприятни неща. Например отлив на британски туристи от Северното Черноморие. Имаме почти двоен спад на нощувките за миналата година от тази дестинация. Спад в немския пазар, т.е. големи традиционни наши пазари. Имаше и добри новини естествено – ръстовете са положителни отново, пак с високи цифри. Така или иначе българският туризъм продължава да се развива в качествения спектър на показателите му в негативен план. Мисля, че 2009 година ще бъде една добра година за българския туризъм.

Фокус: А отражението на световната икономическа криза върху туристическия бранш?
Марин Нешков: Другото ми основание, аз лично, не усещам да е засегната България съществено от световната икономическа криза. По отношение на туризмът имам предвид. Вие видяхте може би или усетихте какъв беше напливът по различни туристически обекти, като започнем от студентския празник, коледните празници, новогодишните празници. Месеци напред бяха изчерпани местата и не е регистрирано до момента завишаване на цените на предлаганите услуги. За мен това означава, че ние само говорим за криза, но такава все още няма. Освен това първите индикации в зимния туризъм също са по посока на очаквания, свързани с повече посещения от страна на британските туристи, които са най-многобройни, като ски туристи в Европа – около милион и триста хиляди британци всяка година, организират почивката си на планина. Голяма част от този контингент се очаква да бъде отклонен от високо ценовите оферти на Алпите, на алпийските страни, и да бъде привлечен към по-евтините ски дестинации, каквато е България. Ако трябва да обобщя – всичко зависи от нас, в наши ръце е, доколко държавата ще осмисли политиката си в сегашната ситуация и ще реагира адекватно на нея. Това означава повече реклама, повече активно присъствие на международните пазари.  Имаме благоприятната ситуация, че Гърция, колкото и неприятно е да се говори в този аспект, понесе доста загуби от своя имидж следствие от различни събития там. Веднага пък гръцкият министър-председател реагира адекватно, правителството взе решение за облекчаване на бизнеса. Това трябва да направи България според мен. Моята прогноза най-общо е реалистично-оптимистична.

Фокус: Какви са основните проблеми пред туристическия бранш? Стои ли все още проблемът с осигуряването на персонал в хотели и заведения, има ли текучество?
Марин Нешков: Ние имаме традиционни проблеми. Най-общо те са свързани с изоставане развитието на инфраструктурата. Проблемът с кадрите е най-общо поставен. Екологични проблеми, свързани с усвояването на туристическите територии, и други от този род. Всички те през последните месеци обаче придобиха малко друг нюанс. Например проблемът с кадрите – ще съществува и през тази година, ще се чувства недостиг на квалифицирани кадри или кадри за определени професии. Същевременно обаче освобождаването на работна сила в други сектори е възможно да доведе до по-висока конкуренция на пазара на предлагане на работна сила. Миналата година се усети изключително силна конкуренция на пазара на търсене. Работодателите търсеха квалифициран, неквалифициран персонал и трудно се справяха с това. Възможно е донякъде тази ситуация да бъде променена в следствие на споменатия фактор. Възможни са най-различни промени, които могат да се очакват следствие на евентуалното развитие на кризата у нас.

Тук можем да споменем, че кризата спомогна донякъде на българския туризъм.
Ние видяхме, че стотиците милиони потенциални инвестиции за бъдещо презастрояване на планинските курорти бяха спрени, поне временно. Презастрояването на Черноморието също намали до голяма степен темповете си. Т.е. имаме и известни положителни вече резултати от влиянието на кризата, защото все пак инвеститорите, когато трябва да се влагат стотици милиони ще се замислят при тази обстановка дали да го правят или не. Т.е. някакво регулативно въздействие оказва кризата в положителен аспект.

 Фокус: Как ще коментирате информации, че има отлив на заявки от чуждестранни туристи и това карало да се изготвят оферти към българските туристи?
Марин Нешков: Това е голям проблем и голям въпрос, който миналата година беше поставен много остро от някои браншови организации. Защото, ако трябва да бъдем коректни, ние сме обърнали гръб, в общия смисъл на това понятие, български турист. Навсякъде по света, независимо колко развита е дадена страна в индустриално отношение, политиката, която тя води, е за задържане на собствените си граждани, в собствените си страна.
Германия не може да го направи, защото тя изнася годишно над 110 милиона туристически посещения. Тя няма капацитет да задоволи потребностите на своите граждани. Ние имаме тази възможност, но за съжаление българите все по-често и по-масово пътуват в чужбина, за да задоволяват туристическите си потребности.

Има много причини затова, те са свързани, ако щете с данъчната политика – проблема с Данък добавена стойност, който натоварва допълнително цената. После - народопсихологията на българина – свикнал е да пътува индивидуално, индивидуално да си урежда почивките, а не да търси туроператорите, чрез които ще получи много по-изгодни цени. Говоря за България, а не за чужбина, в чужбина българинът много добре се ориентира в тази посока и виждаме, че почивките нарастват - преди една-две години в Турция, миналата година беше хит Гърция. Българите харчат в чужбина, (тази година не знам каква ще бъде сумата), около милиард евро. Представете си, половината от тези средства да останат в България, ще бъде чудесно за нашата страна.
 Но не може така бързо да се преустрои мисленето на българина и това усещане, че не е много желан в собствените си курорти. Това е останало от миналото, едва ли някой хотелиер не иска да посреща българи, защото те плащат повече от немските, английските туристи. Психиката на българинът, като потребител в собствената си страна не е много насочена към тези благоприятни възможности.

Фокус: Доц. Нешков, Вие сте и преподавател по икономика на туризма, какви са перспективите пред студентите, които обучавате, и каква е тяхната реализация на трудовия пазар?
Марин Нешков: Прекрасна е. За тях е отворен световният трудов пазар. Не ми е приятно да го кажа, но нашите студенти се пласират в целия свят. Аз имам десетки и стотици примери на добре реализирани наши студенти в чужбина. Тук въпросът опира до това до колко даден човек е склонен, да търси реализация навън или да си остане в България. В България всеки, който иска би могъл да намери добра позиция, но има и проблеми и не искам да ги прескачам. Нашият туризъм е предимно сезонен. Ние като гилдия, имам предвид вече в качеството си на председател на Туристическата камара – Варна, се опитваме да въвеждаме така иновативна политика, дори на морето във връзка с развитието на специализирани, алтернативни форми на туризма. Затова и стартирахме организирането на Черноморски туристически форум с първа тема „Религиозният туризъм”. Защото 70% морски сезонен, проблемен туризъм не е добра структура за българският туризъм. Това се отразява най-вече върху трудовата заетост, защото, ако в широкия спектър на трудовия пазар имаме около 400 000 работници. В туризма всички, които са заети, пряко или косвено, са сезонни работници. А сезонната работа не може да устрои добре подготвеният и квалифициран професионалист – елате сега, че ми трябвате с цялата си квалификация, а после – евентуално ще се видим догодина. Това е големият проблем според мен и все още неосъзнатата потребност от страна на работодателите да създават добри мотивационни системи в туризма, да могат да задържат кадрите си.