Кризата и туризма

Колкото и да си затваряме очите, че в България и нашия туризъм няма да има негативни проявления на кризата, това са несериозни становища. Очевидно е необходимостта от изготвяне на краткосрочна сериозна стратегия за устойчиво и стабилизиращо развитие на българския туризъм в условията на икономическата криза.

 Какво по-сериозно ще засегне досегашната дейност на туризма:

* бедните и средни слоеве на населението на Европа и България. А това са около 80% от туристите на българските курорти;

* слабият английски паунд спрямо еврото, което ще намали притока на английски туристи, особено за зимните (планински) комплекси;

* намаление в дни на престоя на един турист в хотелите и туристическите курорти (вместо 14 – 10 дни);

* финансови проблеми на малки и средни предприятия и фирми в туризма и тяхното фалиране (вече е факт);

* намаление на персонала в обслужващите заведения и обекти. Вследствие на това ще се понижи качеството на предлаганите и реализираните туристически услуги, ще има и по–малко разходи за иновации и саниране на туристическите обекти и разширяване на дейността на ТО и ТА;

* несъобразяване на ценовата политика на отделни български туристически предприятия с пазара, което ще ги постави в неравностойно положение спрямо конкурентите им от Турция, Гърция и Кипър;

* слаба държавна финансова подръжка на туристическия отрасъл, особено в областта на маркетинга, пазарните проучвания и рекламата. Забавяне на изграждането на важни инфраструктурни проекти (пътища, летища и т. н.)

 Как по-бързо да се излезе от затруднената ситуация?

а. Повишаване качеството на туристическите услуги от туроператори, турагенти, ресторантьори и хотелиери и особено внимание към приемането и “дружелюбното” отношение на обслужващия персонал към клиентите (туристите). В това отношение следва да се приеме Кодекс за етика в туризма в съответствие с приетия кодекс на Световната организация по туризма; да се използват по-добре европейските и другите средства за обучение на кадрите по дестинации (курорти и селища) и професионалната им квалификация в самите туристически обекти; подържане на обектите в съответствие с категоризацията; повече контрол по качеството на предлаганите услуги;

б. Гъвкава ценова политика на туристическите услуги и особено на специфичните (алтернативните) дейности и допълнителни услуги в туристическите обекти. В това отношение би следвало да се прилагат следните принципи:

* съoбразяване пазарната конюнктура и особено с търсенето от страна на средните и по-бедните слоеве на населението;

* с по-ниски цени, но с повече оборот и стокооборот да се получат добри икономиичски и финансови показатели;

* съгласуване на ценовата политика на отделните хотелиери, ТО, ТА (цени – минимални, цени – максимални);

в. По-добро решаване на визовите поблеми за страните извън Европейския съюз – Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Китай и страните от Далечния изток. Особено подобряване на туристическите контакти с Русия и Сърбия. Нови предложения за Румъния, Полша, Чехия, Унгария.
 Увеличаване на влаковите композиции през лятото за България от Германия, Чехия, Полша, Русия, Украйна.

г. Особено внимание следва да се обърне на българския пазар (турист, почиващ). Това ни се налага: от една страна – наши конкуренти – Гърция, Турция и Кипър предлагат по-ниски цени (а и по-добри услуги) на българските туристи, и от друга – българските граждани годишно изразходват над 1 милиард евро за пътувания и почивка в чужбина;
 Очевидно тук нещата не опират до обещания, мероприятия и инициативи, а до реални държавни финансови стимули (дотации) по подобие на страните от Европейския съюз. По наше мнение следва да се набере публично-частен паричен фонд, който ежегодно да стимулира пътуващите и почиващите българи в България. За първата 2009 година този фонд може да бъде около 50 милиона евро (100 млн. лева).

д.  Устойчивото развитие на българския туризъм в етапа на кризата изисква по-активно участие на държавните органи в организацията, управлението и финансовото обезпечаване на туристическите дейности.

* по места (кметства). Създаване на съвместни сдружения с часния бизнес за подобряване на инфраструктурата (публично-частно партньорство), информационно- резервационните центрове, развитие на семейното хотелиерство, обучение на местното население;

* областите. Приемане на реални стратегии, обезпечени със средства за антикризисни действия;

 * Правителството и държавния орган по туризма. Създаване на реални административни и финансови условия за развитие на малкия и средния бизнес в туризма (съвмесно с банките), увеличаване на парите за реклама и маркетинг в чужбина.