|
"Тук някога бяха красиви скалисти заливчета, сега не можем да стигнем до тях. Всичко е оградено и застроено", казва Николай Т., 35-годишен компютърен специалист, който от 15 години идва да летува в Созопол и околностите.
Местните хора също смятат, че новото строителство спира достъпа на хората до морето. На практика големи райони от брега са застроени с частни имоти и заградени.
Редовните гости на Созопол са стреснати от масираното строителство. Целият полуостров южно от града до Каваците е вкаран в регулация с решение на общинския съвет и се застроява. От общината твърдят, че това е квартал само от 1200 декара, но строителството се разпростира на значително по-голяма площ.
Както е известно, спекулата с терени е една от най-печелившите дейности. Който е купил земя в този район на Созопол, преди той да бъде вкаран в регулация, е спечелил близо 10 пъти от повишената стойност само на земята. Цените на терените рязко са се увеличили с разрешението да се строи в района. Който е имал информация от общината и от министерствата, където се е съгласувало това решение, е имал възможност да си купи терен навреме. Случайно или не, една от първите вили, построени в района южно от Созопол, е на бившия министър на екологията Валентин Василев. Решението на общината за вкарване в регулация е от 2000 г., когато министри на строителството и регионалното развитие и на екологията са били съответно Евгени Чачев и Евдокия Манева, но то е пътувало дълго из бюрокрацията, докато се съгласува.
В самия Созопол са построени и продължават да се строят нови 6-етажни хотели, които нарушават облика на нискоетажния град. Общината е допуснала и строителството на 4-5-етажни фамилни къщи в стария и новия град, които също нарушават историческия архитектурен образ на Созопол и скриват гледката към морето на сградите, които са по-навътре.
"Созопол вече не е същият", въздишаха и дългогодишните гости на тазгодишния Празник на изкуствата Аполония.
Застрояването на крайбрежието е национален проблем на България, за който твърде малко се говори, коментират в архитектурната общност. Страната има около 200 км достъпна крайбрежна ивица. На тази линия са построени десетки градове и села, които в последните години постоянно разширяват зоната на строителство по брега. Архитекти смятат, че целият бряг на България се превръща в непрекъснат, сливащ се мегаполис, който не оставя място за природата.
На какво ще заприлича след години брегът, може да се види и сега в ... Истанбул. Който се е разхождал там с корабче в залива, е виждал огромния мегаполис, покрил над 100 км от крайбрежието. Къщите са никнали като гъби с нерегулирана гъстота, височина и отстояние. Градът се е развивал хаотично, нещо характерно за азиатските държави, в които не се спазват нормативи и регулация в строителството. Точно по този модел сега се развива нашето крайбрежие.
В конституцията има текст, че "крайбрежната плажна ивица" е изключително държавна собственост и не може да се продава. Не се уточнява какво означава понятието "крайбрежна плажна ивица". Но в много курорти хотели са построени и на самия плаж, например в Златни пясъци и Слънчев бряг. Унищожени са и защитени от закона дюни, на което местните прокуратури не реагират, а престъплението е лесно доказуемо.
Текстът от конституцията за крайбрежната ивица е трябвало да се доразвие със закон, който конкретно ограничава строителството по брега. Чак 13 години след приемането на конституцията предишното правителство подготви такъв проектозакон, който предвиждаше 200-метрова забранена ивица за строителство по брега. Но поради силен натиск от различни среди, включително политически, проектозаконът не мина в парламента.
Сега строителството е неограничено, местните власти разрешават на парче, продават общинска земя, вкарват в регулация и частни терени извън градовете и селата. И брегът бързо се застроява.
През март тази година при обсъждане на промените в Закона за устройство на територията зам.-министърът на регионалното развитие Савин Ковачев съобщи, че главни архитекти на градове издават незаконни разрешения за строежи. Беше обявено, че сред тях са главните архитекти на Варна и София. Нарушенията са свързани с допускане на по-малки отстояния от съседните сгради и по-голяма височина и плътност на застрояването. Това е болестта на строителството по цялото крайбрежие. С просто око се вижда, че такива нарушения правят главните архитекти и на по-малки градове. Пак тогава директорът на Дирекцията за национален строителен контрол Иван Симидчиев съобщи, че при проверката на 12 разрешителни за строеж, издадени от главни архитекти, девет са отменени от дирекцията за нарушения.
Созопол плаче за една проверка, твърдят местни. Тукашните хора допълват, че същото става и в Несебър, и в Приморско, където се готви още по-голямо стротелство, и по цялото крайбрежие. Голяма част от местните хора обаче, които имат още непродадени земи тук, са заинтересовани от строителството. Други пък са доволни, че се намира работа.
Учудвам се колко слаба е обществената реакция на това застрояване, защото става дума за съсипване на национално богатство, каквото е крайбрежието, твърди 36-годишният архитект Любомир К., който живее в САЩ и лятно време посещава Черноморието.
Според него архитектурният стил на новото строителство по крайбрежието е предимно кич. Обемите, силуетите на сградите често напомнят на т. нар. къщи прогимназии - в резултат от стремеж да се направят повече стаи и етажи на малко пространство.
Продават се 200 хотела в Бургаско
Близо 200 хотела се продават в Бургаска област, съобщава сайтът Investor.bg. Най-голям избор има в Слънчев бряг, Несебър, Свети Влас и Черноморец. В Созопол се продават предимно апартаменти и малки фамилни къщички. По-скъпите хотели в Бургаско са обикновено от 30 до 100 стаи, чиито цени варират между 2 и 5 милиона евро. Има и малки фамилни хотелчета. Всички са нови, някои от тях луксозни, средната цена на квадратен метър варира между 700 и 1300 евро.
Наблюдатели смятат, че цените са надути и реалните сделки стават на доста по-ниско от обявените оферти. Цените на хотелите са свързани с високите очаквания за приход от туристи, но те няма да се сбъднат, твърдят наблюдатели от туристическия бизнес. Цените за летуване по нашето Черноморие ще паднат, притиснати от конкуренцията. И сега пакетите за чужденци слязоха на цени по-ниски отколкото за българи, за да са конкурентни на турските, испанските и др. курорти.
Имот, чиято цена не може да се възвърне от приходи за 10 години, е нерентабилно да се купува, смятат инвеститори в туризма. Реално хотелите по крайбрежието, за които искат милиони, са заети до 3 месеца в годината. Простата сметка показва, че сегашните оферти за хотели предполагат възвръщаемост в срок 15-20 години и повече.
Масовото строителство може да свали цените, защото предлагането превишава търсенето. В бъдеще те ще паднат и от влошената курортна среда с много сгради и малко природа.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар