Керамиката проговаря

Керамика с пентаграм, открита на Перперикон.

Перперикон. Източните Родопи. Юли, 2007 г. 

Археолози и геодезисти проучват западния сектор от акропола на древния тракийски център. Предизвикателството е голямо - през зимата случайно попадат на керамика от каменно-медната епоха (V-ІV хил.пр.Хр.), която води до хипотезата, че мегалитните паметници в Източните Родопи са по-стари от египетските пирамиди! Древни парчета обработена от човешки ръце глина са открити в гигантските пукнатини на скалите по хълма, като се предполага, че населението от каменния град Перперикон (на 20 км от съвременния град Кърджали) ги е използвало като ниши, в които е полагало останки от предмети, участвали в култови действия. Открити са керамични съдове, глинени идоли, сечива и оръжия от кремък, както и полускъпоценни камъни. Изводът – хълмът на Перперикон е бил свещено място още през каменно-медната епоха.

През лятото на 2007 г. екипът на българския археолог проф. Николай Овчаров открива дълбоки цепнатини в хълма, пълни с натрошена керамика от каменно-медната епоха. Заедно с нея археолозите се натъкват на кремъчни сечива и останки от обработката на камък. Впечатляват фрагменти от идоли и култови масички, по които се предполагат религиозните действия, извършвани от праисторическите жреци.

Глинен трон!

Моделът на владетелски трон, изработен от глина - с четири крака, извита облегалка и... фалос, израстващ от седалката, впечатлява изследователите на Перперикон. Подобни макети са открити и в други части на България (праисторическото селище Овчарово край Търговище например). Според някои учени става дума за хиерогамия - свещен брак. В находката от Перперикон, древният грънчар акцентира върху земната царствена власт на мъжкото начало, като поставя фалос върху трона на владетеля. Според първичните вярвания, именно чрез сексуалната връзка между Слънцето и Земята природата се възражда за нов живот през пролетта. Това се крие и в основата на система от ритуали – част от древна и изгубена като познание за съвременните земни жители философия. Подобни находки водят до заключението, че скалният хълм на Перперикон е обожествен преди 6000 години – значително преди първата пирамида край Нил!

Дракон и змия

Сред ценните археологически находки на Перперикон през 2007 г. са две глави на животни (ІІІ-І в.пр.Хр.). Някои изследователи ги определят като част от планинската култура в Родопите „Цепина” - от името на крепостта в Западните Родопи, където за първи път е открита подобен вид култова керамика. Най-интересните образци от нея са изцяло запазени съдове с подробни култови сцени. Първата находка в Перперикон, е фигура на дракон с разтворена паст, грива на главата и украшения отстрани, а втората - глава на кобра с орнаменти, в поза на нападение, с разтворена уста. Двете фигури са заключителни елементи в древни глинени олтари, за които се предполага, че са посветени на едно и също тракийско божество.

Една съвременна жрица

Разград. Квартал “Варош”.

Стара възрожденска къща, чиито стени са покрити с грънчарски произведения. В двора й ни посреща усмихната жена, подобна на порцеланова статуетка. Името й е Ели Неделчева, а животът й е посветен на художествена керамика, от която говори древността. Разглеждаме заедно излезлите изпод ръцете й стенни чинии, купи, крондири, ниски и високи съдове, светилници - богато орнаментирани и декорирани. Впечатляващи са храмовете й от глина, които включва в провокативна изложба през 2003 г. – някои от тях са копия на древни архитектурни форми, като фризът от тракийската гробница в село Свещари, недалеч от Разград.

Дълго време ръцете на Ели Неделчева извайват форми главно от червена глина, но напоследък включва и светла. Критиците твърдят, че основна отличителна черта на творчеството й е връзката със средновековната керамика, но през авторска призма. Други виждат общо с блясъка на търновската трапезна керамика от XII-XIV в. Разбирам, че подобно на грънчарите от древността, съвременната жрица на керамиката Ели отлично борави с метода на светлото и тъмно опушване. Сигурно затова произведенията й са едновременно древни и съвременни.

Ели Неделчева е ученичка на един от известните представители на бусинската керамична школа - прославеният майстор-грънчар Петър Гигов, за което винаги ще помни. Наученото от него обогатява с женска нежност и усет. Но платформата е...

Мъжкото светоусещане

Село Бусинци, Западна България.

Нова бусинска керамика

Според критици, скулптурните композиции върху точени форми са бусински патент - подобна стилистика е непозната за керамиката в традиционните школи. Акцентът върху основните жизнени елементи също характеризира бусинските съдове – повечето от тях обслужват конкретни потребности - приготвяне на храна, хранене, съхранение на продукти и напитки. Бусинските съдове са съществена част от интериора на древния и съвременен дом – заедно с чергите, дървените долапи и тавани, медникарските изделия, кованото желязо. Практично и полезно. Но някога, много отдавна, то е било обвито и от мистицизма на духа, водещ отново към...

Храмовете на Богинята майка

Балчик. 23 април 2007 г.

При изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на черноморския град, строители се натъкват на древна сграда. Първоначално от изкопа са извадени мраморна колона с надпис на латински, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз, гирлянди, розети и голяма каменна плоча. Последната се оказва разрушената от багера западна стена на сградата.

По време на разкопките до 30 август 2007 г. е разкрита централната част на античен храм. От монетите, керамиката и най-вече от епиграфските паметници става ясно, че храмът е функционирал повече от 700 години от ІІІ в.пр.Хр. до края на ІV в. Открити са над десет мраморни статуи на женско божество, което съвременните учени свързват с Великата майка на боговете (Кибела). В надписите фигурира като: “Понтийска Майка на боговете", "Понтийска Майка" или "Понтийска богиня". Връзка между Богинята майка и морето в Балчик съществува и значително по-късни времена - в православния параклис, посветен на Мария Морска в градините на двореца, създадени по идея на румънската кралица Мария в началото на ХХ век.

Засега храмът на Кибела в Балчик е единственият, посветен на Богинята майка, открит в източната част на Балканския полуостров...

Керамика и Потоп

Варна. Местността Побитите камъни.

Според археологически проучвания, около 10-8 хилядолетие пр.Хр., в района на Побитите камъни близо до Варна, има следи от процъфтяваща древна цивилизация. Артефактите, по които се съди за нея, са открити при ръчно пресяване на пясъчните дюни в района и най-големите от тях достигат едва няколко см. Според хипотези, става дума за население отпреди потопа, описан в Библията. Има доказателства, че коренна промяна в начина на живот на древните настъпва около 7200 г.пр.Хр., когато Черно море се свързва със световния океан. Тогава идва краят на т.нар. Варненска цивилизация - счита се, че най-древното злато на Земята, открито във Варненския некропол, е принадлежало на хората от потъналите по тези земи древни селища.

Артефактите говорят за бързо и рязко покачване на водите - открити са десетки цели керамични съдове, които при спокойно напускане на жилищата не биха останали непокътнати в този вид. Струпването им е в песъчливо-глинест пласт, което говори за нахлуване на голяма маса вода. Над него е установен пласт с дебелина от 90-100 см – без всякакви следи от човешка дейност. Истината, към чието търсене навежда откритата керамика, може да бъде доказана само от бъдещи подводни археологически изследвания.