Бизнес туризмът - много бизнес, малко туризъм

Джон Смит идва на конференция в България. Фирмата, за която работи, заплаща разходите по пътуването му, двете нощувки в петзвезден хотел, осигурява му и командировъчни, които той харчи в български магазини, ресторанти, за посещения на забележителности и т. н. 
Смит е един от близо 376 хил. чужденци, които са дошли в страната ни с цел бизнес през миналата година. Цифрата е близо два пъти повече в сравнение с данните шест години по-рано и с 13.2% по-голяма спрямо 2006 г. Само за първите три месеца на тази година у нас са дошли около 100 хил. посетители по служебни задачи, като това е увеличение с 20.4% за сравнимия период.

Безспорно бизнес туризмът има потенциал за развитие. Но доколко тази статистика е изчерпателна и може да служи за прогнози? И ако имаме потенциал да предлагаме подобен вид туристически продукт, дали той може да бъде разгърнат напълно?

 

С присъединяването към Европейския съюз България си спечели негласното признание, че е страна, в която нещата се случват въпреки трудностите на икономическия преход. Фактът, че тук има още какво да направим, за да настигнем Запада, е достатъчен довод, за да привлече вниманието на бизнес средите. Благоприятните данъчни условия допълнително натежават в наша полза. Ето защо в България идват немалко гости от чужбина в търсене на партньори или с цел директно проучване на пазара. Освен това временно пребивават и експерти на чуждестранни компании, които идват за няколко месеца с цел обмяна на опит. Масовото говорене и рекламиране на евтините български имоти създаде другата прослойка от бизнес посетителите. В редиците на хората, които кацат на летището само с куфарче, попадат и тези, които са на посещение у нас във връзка с конгреси, конференции или семинари. За съжаление никой не може да каже каква е точната бройка на представителите на всяка от отделните бизнес групи.

 

Общото помежду им е, че по време на престоя си у нас отсядат в хотели, хранят се в тях или навън, пазаруват, посещават забележителности и т. н. С други думи - генерират приходи за страната и действително си заслужава да ги ухажваме. За съжаление предприемачите от чужбина идват спорадично, във връзка с конкретна сделка или проучване. Обикновено те намират и местни партньори, така че да си спестят разходите по честите пътувания и да ги ограничат само до такива за телефон или куриер. Тези, които придобиват имоти, може и да останат да живеят у нас и да подпомагат БВП, но може и да заложат на лесната печалба и след време да препродадат имота си (ако вече не са го сторили с оглед на новите пазарни тенденции). Така групата от бизнес посетители, от които имаме най-голяма изгода, се свежда до тези, които идват във връзка с конференции, семинари или конгреси. Средната продължителност на престоя им зад граница с такава цел е около три дни, а разходите, които правят за този период, възлизат на около 1500 EUR. Печалбите от подобен вид туризъм в световен мащаб са близо 100 млрд. USD, а по изчисления на специалисти България има потенциал да печели около 100 млн. USD. Върху тези данни акцентира в края на миналата седмица и българският евродепутат Биляна Раева.

Остава само да реализираме този потенциал.

 

Конгресният туризъм е алтернативен вид туризъм, който е с перспектива и може да бъде развит през следващите 2-3 години, смята председателят на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова. Неслучайно тази година страната ни се промотира зад граница като дестинация за подобен вид прояви. Като се има предвид, че изборът на дестинация за провеждане на конгресно мероприятие се организира поне година преди то да се случи, реалният ефект от подобна кампания действително би трябвало да проличи до края на 2010 г. Но не трябва само реклама, трябва и да докажем, че тя има реално покритие. Изборът на място за конферентно или конгресно мероприятие е подчинен на няколко обективни фактора - големина на залите, налична техника, места за настаняване на гостите, качество на услугите и удобство, възможности за съчетаване на мероприятието с програма за културен туризъм и др.

 

В момента конферентните зали на четири- и петзвездните ни хотели са наети ежедневно за конгреси и конференции. Безспорно това е добра тенденция. За есента на тази година вече има резервации за конференции на национално, балканско и европейско ниво у нас. Изключително положително е и това, че има запитвания за събития, които трябва да се проведат през есента на следващата година, каза Камен Кичев, председател на Българската организация за конгресен туризъм. По думите му миналата година у нас са се провели около 35 по-големи мероприятия. Цифрата изглежда още по-малка, ако се сложи до 467-те конгреса и конференции, проведени за миналата година в САЩ, която е и световен лидер в този сегмент. Към момента местата за провеждане на срещи у нас, включени в списъка на Международната конгресна асоциация (International Congress&Convention Association), са само три - Националният дворец на културата, Фестивалният център във Варна и Пловдивският панаир. Проблемът е, че у нас няма място, където да се съберат повече от 300 седящи хора за галавечеря например, казва Кичев. Освен това наличните места за конферентни събития обикновено се нуждаят от ремонт и нямат нужната техника.

 

Проблем е и фактът, че към момента конферентните събития се провеждат предимно в столицата. Трябва да се насърчава изграждането и развитието на места за конферентен туризъм и в други населени места, като особено атрактивни може да бъдат тези в районите за SPA туризъм, морските или планинските курорти, смятат хората от бранша. По този начин ще се създадат и условия за съчетаване на полезното с приятното. Така ще се създаде и разнообразието, от което се интересуват всички посетители на конферентни събития.

Проблем е и че броят на фирмите, които се занимават с конферентен туризъм, и специалистите, които организират професионално подобни прояви, е ограничен, отчита и Крушкова. И накрая, но не на последно място - конгресният туризъм у нас е белязан от проблем, който засяга целия ни туристически бранш - инфраструктурата.

Европейското финансиране по оперативните програми може да се окаже добър вариант за справяне с препятствията, стига наистина да се използва целенасочено. Защото е крайно време да се спре с говоренето за това колко голям потенциал има конгресният туризъм, без да се предприемат реални действия за неговото развитие.