Мадарският конник ухае на розово масло

Преди 18 години един хеликоптер грабна петолъчката от Партийния дом и я отнесе в неизвестна посока. Ние почувствахме, че нещо наистина се е променило. Един символ си беше отишъл и на негово място стърчеше кастрираният му пилон. След време пък намериха петолъчката в двора на обезобразената централна баня, което е още по-друг символ, но не за това ще говорим тук.

БАБТИ пак ли ще ни възражда?

Преди двадесетина години символите бяха резки, премахващи, очертаващи разликите. Днес те се оказват позитивни, градивни и обединяващи. От миналата година насам цял народ се е впуснал да избира общонационални символи по инициатива на няколко министерства и БАБТИ (Българска асоциация за бизнес и туристическа информация). Дето казва дядо Вазов, "богатият с парите, умният с ума". Отчитаме и друга разлика. В началото на демокрацията символите се произвеждаха спонтанно. Днес тяхното израждане е акуширано под благосклонния поглед на институциите и с участието на "всеки, който носи мъжко сърце и българско име". Много възрожденски цитати излизат тук, пак ли ще се възраждаме?

Кампанията за определяне на българския символ, който ще бъде изсечен на българското евро,

в неделя достигна финалната си пряка. Състезаваха се Мадарският конник (пришпорван от екипа на проф. Божидар Димитров, проф. Мария Воденска и журналиста бизнесмен Максим Бехар), хълмът Царевец (защитаван от проф. Николай Овчаров, кмета на Велико Търново Румен Рашев и издателя Иван Гранитски), кирилицата (декламирана от министъра на държавната администрация Николай Василев, заместник-министъра на културата Явор Милушев и скулптора Ставри Калинов), българската роза (поднасяна като аргумент от председателя на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов, председателя на българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" Евгений Иванов и ученичката Божена Панделиева) и Рилският манастир (от чиято духовност бяха осенени вицепремиерът Меглена Плугчиева, Величкият епископ Сионий и певицата Николина Чакърдъкова).

Да (не) си мерим символите

Дискусията беше ведра. Фактът, че се проведе в "Слънчевата зала" на Националния исторически музей, сам по себе си беше още един символ. Петимата сценаристи се бяха погрижили да осигурят умни въпроси и стегнат състезателен формат с музикален акцент. Преобладаваха думите "духовност", "държавност", "универсалност", "приемственост", "древност", "модерност", "цивилизация" и ДНК, но не липсваха и исторически аргументи. А дискусията така се обостри, че Явор Милушев призова "да не си мерим символите". Стана ясно, че знакът, който има за цел да ни обедини, може да ни скара.

До този символичен връх, на който Рилският манастир се сражава с кирилицата, се стигна постепенно. В предварителния етап 33 символа в 3 категории - "Природни забележителности", "Културно-историческо наследство" и "Храни и напитки", се състезаваха за победа. Някои предложения бяха по-възможни, други - направо недостъпни за въображението. Сред тях бяха включени "пещерите на България" - как точно се изобразява това върху еврото е трудно да се прецени; "българският фолклор" - едва ли всички песни, бродерии, пословици и танцови стъпки могат да се представят с един представителен щрих; лютеницата и боб чорбата - доматът, чушката и бобът идват от Америка; Седемте рилски езера - щеше да ни се наложи да ги изобразяваме с хотелите, предвидени около тях; шопската салата - като регионализъм би трябвало да се състезава в една категория с кюстендилската слива и банския старец.

Дълбоко нещо ли е символът? Да, защото зад него има много повече от това, което той представлява. Например зад Айфеловата кула се крие Франция с всичките си граждани, революции, луври, бастилии, наполеоновци, пежа и томове изписана литература. Плитко нещо ли е символът? Да, защото и десет хеопсови пирамиди не могат да кажат нищо за един-единствен жител на Кайро. Символите се измислят за удобство като табелките върху вратите на апартаментите. Те служат за обединяване отвътре (ние сме немци и пием бира) и за бърза класификация отвън (този е с бирен корем, тичай за преводачката от немски). Когато кажем, че "лалетата надъниха петлите", на всеки му става ясно, че не говорим за някаква природна аномалия, а за Евро 2008. Друг е въпросът какво му е хубавото на това да си лале, петел, жабар или мамалигар.

Има някакъв уют в символите. Когато не служат за карикатура, те умиляват. Колко ли австралийци прегръщат плюшени кенгура по време на всяка олимпиада? Ако някога са взели живота на много хора, след време пък може потомците да се гордеят с тях. Китайската стена, която се е превърнала в гробище на телесно по-слабите си строители, днес е задължителен гоблен в китайските ресторанти.

За символите човек се бие и умира. Те се държат така, сякаш винаги са били на този свят, са и ще пребъдат.

Много от знамената, под които са загинали милиони, вече не съществуват. И слава Богу.

Всъщност смъртта на мнозина никога не е била проблем на националната иконография, а по-скоро й дава сила. Когато телата на конкретните хора не могат да се намерят, се прави паметник на незнайния воин. Празните костници на незнайните воини, забелязва Бенедикт Андерсън, са явление, характерно за национализма.

Търсенето на символи става особено енергично по време на по-резките исторически завои. През последните двадесет години Македония се въоръжи със знакови дати и символи, черпейки вдъхновение от всичките си съседи, Хърватия се сдоби с нов флаг, който прилича на древен герб, Беларус избра конник със сабя в ръка на мястото на предишните сърпове, чукове и инструменти. Дори канадците се замислят дали да не извлекат от чистенето на сняг национален ритуал.

Спомням си за лъвчето сред житните класове върху монетата от петдесет стотинки. Имаше двадесетолевка с образа на Десислава. Левчетата по едно време бяха книжни и върху тях беше изобразен символът на българската духовност - св. Иван Рилски. И да не е бил той, вече е трудно да разберем това без справка. Какво стана с всенародната чиния на Бузлуджа? Не съм ходила там, но предполагам, че споделя съдбата на паметника пред НДК и вече е време да се разберем какво ще го правим. Май предефиниранията ни стават толкова начесто, че не можем да им насмогнем на символи. А когато тръгнем да въвеждаме вечността в политиката, тя става най-преходното нещо на света.

Накрая на предаването стана ясно, че имаме право да изобразим на всяка от петте евро монети различен символ, така че всички от избраните имат възможността да влязат. Така де, нищо не е било фатално. Въпросът е да се участва.

сн. Иван Кутузов