|
- Госпожо Славова, какви са очакванията ви за летния туристически сезон?
- На фона на засилената конкуренция на международния туристически пазар недостатъчните средства за национална реклама, силно увеличената леглова база и все още съществуващия имидж на България като сравнително евтина туристическа дестинация смятам, че имаме потенциал за ръст на броя на чуждестранните туристи от около 3-5%. Направените през последните години инвестиции в хотелската база, допълнителните туристически услуги и въведените от част от хотелиерите преференциални цени при ранни записвания на българските граждани ще допринесат за нарастване броя и на наши туристи. Изключително важен проблем обаче е как, с какъв транспорт ще дойдат те.
- Какъв е потенциалът за развитие на хотелиерския бизнес в страната?
- България разполага с разнообразни и съхранени природни и антропогенни туристически ресурси. Значителна част от тях са разположени във вътрешността на страната. Бъдещото развитие на хотелиерството следва да се насочи и в тези региони. Но задължителна предпоставка са инвестиции в инфраструктура и пътища. Това ще позволи развитието на специализираните видове туризъм, като културен, балнеололечебен, SPA и уелнес, конгресен, винен, еко, селски, голф- и др. Развитието на туризма и във вътрешността на страната ще допринесе за удължаване на туристическия сезон, преодоляването на диспропорциите в икономическото развитие на отделните региони, повишаване на заетостта.
- Какъв е успешният профил на хотел у нас - от градски тип, семеен, морски, планински и т.н.?
- Няма значение какъв е хотелът, той просто трябва да бъде предвиден за определен пазар, определен клиент и още при изграждането си е необходимо да има определена насоченост. Така ще се преодолее имиджът на България като евтина дестинация. За да се случи това, изграждането на настанителна база следва да е подчинено на предварителни маркетингови проучвани и анализи, съобразяване с капацитета на наличните туристически ресурси, търсенето и предлагането на определени видове туристически продукти, тенденциите в нагласите на потребителите на туристически услуги и др. Спазването на тези условия, съчетано с доброто обслужване, ще гарантира развитието на успешен хотелиерски туристически бизнес. Изграждането на хотелските комплекси не бива да става за сметка на разрушаването на околната среда и туристическите ресурси, а напротив, следва да ги допълва и опазва.
- Кои са най-големите предизвикателства пред българските хотелиери?
- Основните предизвикателства пред нас, българските инвеститори в хотелиерството и туризма, са свързани с нарастване качеството и разнообразието на туристическите услуги, повишаване квалификацията на обслужващия персонал, въвеждането на европейските и световните стандарти в опазването на околната среда, храните и новите технологии. И тук трябва да отбележа колко важно е публично-частното партньорство -инвеститорът има нужда от подкрепа.
- Вие имате значителни инвестиции в туристическия бранш. защо смятате, че секторът има потенциал и какво трябва да се направи, за да се разгърне той напълно?
- Не смятам, че в момента това е най-печелившата инвестиция поради проблемите, които вече изброих. В последните години маржът на печалбата става все по-малък - растат цените на комуналните услуги, работните заплати, а инвестицията е дългосрочна.
Целта на новите ни инвестиции - два проекта в Боровец и два в Поморие - е да се оптимизира целият процес по мениджмънта, да се съчетаят зимният и летният туризъм, да се запазят човешките ресурси. Инвестициите са насочени само в 5-звездни обекти с насоченост към определени целеви групи клиенти, една от които са точно българските туристи. Проектът Виа Понтика по своята същност е уникален - петзвезден комплекс, изграден около съществуваща винарска изба от 30-те години в красива паркова среда с балнеологичен център. С този проект сме си поставили задача да привлечем и клиенти на винения туризъм. Предпоставка за това е фактът, че в групата на Феста Холдинг оперира един производител с 80-годишна история - Черноморско злато АД, Поморие. В бъдещите инвестиционни планове
е заложен и селският туризъм като допълнение към винения.
- Какъв е размерът на инвестициите ви в туристическия бранш?
- Само за тази година проектите в Боровец са с бюджет 15 млн. лв., а в морските, където вече сме вложили значителна част от инвестициите, ще инвестираме още толкова.
- Кое е по-лесно и приятно - да работите в банковите среди или в туристическата индустрия?
- Няма лесен бизнес. Успехът е следствие от подходящо образование, много работа, способност да създаваш и мотивираш екип и в значителна степен наличие на лидерски качества, които да ти позволят да водиш към успеха хората, които са ти се доверили. Човек трябва да обича това, което прави, работата да му носи вътрешно удовлетворение. Но все пак бих добавила, че най-голямата отговорност е в банковата дейност, защото това са парите на хората.
***
Проблемите в бранша са много, трябва да се действа, казва Петя Славова и се спира на най-ключовите от тях. първо, липсва национална стратегия за развитие на туризма вече 20 години, няма и законодателство, което да отговаря на нея, казва тя. освен това развитието на инфраструктурата е закъсняло. Упрекват инвеститорите за презастрояването по Черноморието, а то е резултат на законотворците - има ли незаконен хотел, пита бизнес дамата. Упрекват браншовите обществени организации, че не са обединени - Съюзът на българската туристическа индустрия (СБти) бе учреден с цел обединяване, допълва тя.
► СБти е автор на десетки предложения до държавната агенция по туризъм, свързани със Закона за туризма, необходимостта от проверки дали членовете на туристическите обществени организации отговарят на изискванията за лицензиране или регистриране по Закона за туризма и т.н. Сега всеки седем физически или три юридически лица си регистрират обществена организация с цели в туризма, а ДАТ ги вписва като обществени организации. оттам идват изказвания с не знам откъде почерпени данни, от хора, които нямат лев инвестиция в този отрасъл, позволяват си да правят анализи, критични препоръки, излизат в публичното пространство и създават допълнително още по-лош имидж, казва Славова.
► По думите на бизнес дамата трябва да има министерство на туризма с необходимите компетенции. ДАТ е поставена в зависимост от мвнр, мррБ, моСв. в името на добрия диалог между отделните организации и държавата подкрепихме идеята на вицепремиера ивайло калфин за консултативен съвет, в който да участват министри от горепосочените министерства, ДАТ и обществени организации, допълва тя. по думите й все пак е осъзната необходимостта от комплексен подход, но и тази идея още не е реализирана.
► Друг наболял проблем е този с човешките ресурси, а той е основен фактор и двигател в развитието на всяка компания, казват от СБти. поради разликата в стандартите на нашата страна и европейските стандарти частното предприемачество много трудно може да задържи младите и грамотни хора - и тук имаме нужда от държавна подкрепа за решаване на проблема с кадрите в туризма. от организацията са предложили варианти за промяна на училищните програми на министерството на образованието и науката, така че през летния сезон учениците да могат да стажуват. |
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар