Туристическият бизнес чака държавата да му свърши работата

Това са само част от обичайните проблеми в туризма, които са отново на дневен ред дни преди началото на летния сезон. Сигурно, ако от бранша си отворят записките отпреди седем-осем години, проблемите, поставени там, са същите, които и до ден днешен остават нерешени. 

Лошата инфраструктура е може би една от основните пречки пред туризма. Безспорно имаме изключителен ресурс за развитието на културно-исторически, СПА и уелнес, балнеоложки, конгресен туризъм, но при наличието на лоша инфраструктура, показването на тези обекти на чуждестранни туристи е невъзможно, тъй като пътят или е в лошо състояние, или го няма. От бранша с нетърпение чакат цялостното завършване на магистралите, за да могат по тях да се движат туристи към вътрешността на страната. Очакват летищата да бъдат дадени на концесия, за да могат на тях да оперират нискотарифни авиокомпании, които да возят чужди туристи за почивните дни. 

Една от последните идеи, лансирана в публичното пространство, е държавата да рекламира България като туристическа дестинация. Бизнесмен поиска от държавния бюджет 75 млн. лв. Според него само с партньор, който той припознава в лицето на държавата, ще може да се задвижи туристическа индустрия. 
Не е ли туризмът един от основните отрасли, които дърпат българската икономика? Нали именно туризмът генерира над 15 процента от брутния вътрешен продукт на страната? 

По данни на Националния статистически институт посещенията на чужденци в страната с цел туризъм са се увеличили с 40 процента за шест години, а приходите от нощувки са нараснали с повече от 200 процента за същия период. Логичен е въпросът защо държавата трябва да подпомага отрасъл, който по всичко личи, че се справя отлично. Не винаги обаче икономическата логика е решаващ фактор. Често се случва така, че когато се харчат чужди пари на гърба на данъкоплатеца, стимулите са изкривени. Взимат решения не в полза на обществото, а в полза на определени бизнес среди, политически кръгове. В доста от случаите идеите, които не могат да намерят своята икономическа обоснованост, се представят така на аудиторията, че даже изглеждат позитивни. А това е проблем. Защото парите, които ще отделя държавата за реклама, няма да се плащат само от браншовите организации. Всяко домакинство в страната ще има дял в някоя рекламна брошура и ще отделя пари от бюджета си за написването на поредната стратегия. 
В рекламата лошо няма. Но по света бизнесът рекламира продукта си. Не е работа на държавата да разработва дестинации. Нито пък има нужния ресурс в лицето на държавните служители. 
Оказа се, че държавата не знае кой продукт да рекламира на големите изложения – морски, зимен, еко, селски, културен туризъм. Малко ли пари дава българинът за почивка в курортите ни, че да вади допълнително и за рекламни материали, които в повечето случаи не вършат работа, тъй като не са качествени. Защото все още у нас липсва ясна идея как точно да се направи позитивна реклама на България. На големите международни изложения страната ни е представена бледо на фона на голямата конкуренция от пъстри предложения. Ту токът на щанда ни спрял, ту рекламните материали са напечатани само на български език или пък изобщо брошури не са останали. И въпреки това в чужбина българските туристически атракции са по-познати, отколкото сред самите българи. Причина за това е, че чуждестранните фирми партньори сами рекламират нашите дестинации, водени от нормалния си стремеж да продават продукта си – в случая България.
Ако чужденецът трябва да разчита само на информационните центрове у нас, си е жив загубен. Според картата на града, която би трябвало да го упъти и до всички културно-исторически обекти, се оказва, че тук има само хотели, барове и ресторанти. Всички статистики обаче говорят, че чуждият турист е образован и любознателен и иска да се запознае с културата на страната, в която се е озовал. Уви, няма да има късмет дори и да попита, защото иначе “усмихнатото” момиче зад щанда, чиято работа е да упъти посетителя към някой обект, днес просто не е на кеф. По-големият проблем обаче е, че то даже не знае нито английски, нито какъвто и да е друг език. Това не само ще накара чуждестранния турист да си излезе от така наречения “информационен център”, но и от страната ни, и никога повече да не се върне.
Така гостите като се отказват един по един от страната ни, много от хотелиерите ще фалират. Поголовното застрояване на де що има свободен парцел помогна на предлагането да изпревари с обиколки търсенето. Скоро хотелските легла ще минат един милион, но ще останат празни. Защото чужденците, които се оплакват от многото строежи, липсата на хигиена по хотели и ресторанти, от нелюбезния персонал, който ги обслужва мълчаливо, защото не знае какво и как да им каже, ще изберат да почиват в Турция и Гърция или някъде другаде, защото там знаят как се прави туризъм. А българите – те вече са заминали да почват зад граница, защото там хем е по-евтино, хем знаят за какво си дават парите.