Най-накрая туристическият бранш има стратегия. В последните 15 години имаше няколко неуспешни опита за списване на програмен документ за развитието на индустрията. Инициативата беше ту на агенцията по туризъм, ту на работещите в сектора. Последният провал беше преди около година - беше представена стратегия, написана от гръцки консултанти с пари от Евросъюза. Браншът не я хареса и тя потъна в някой шкаф.
Липсата на яснота за посоката, в която да се развива секторът, е едно от обясненията, които представители на туристическата индустрия дават на въпроса защо България се превръща в евтина дестинация за масови нискобюджетни пътувания.
Сега екипът на агенцията по туризма официално представи национална стратегия, изготвена от представители на бранша, на министерства и други държавни институции. Надеждата, която инвеститори и специалисти влагат в нея, е, че ще очертае правилния път, по който туристическата индустрия да намери конкурентните си предимства.
Документът всъщност е работна версия, тепърва ще бъде променяна след дискусиите с бранша, заяви председателят на агенцията по туризъм Анелия Крушкова.
В момента туризмът в България е концентриран около морската почивка от масов тип, която се продава на ниска цена на западния пазар. Около 60 на сто от приходите идват именно от този продукт. На второ място по популярност са ски пакетите, много по-назад са културно-историческите пътувания, СПА и балнеопроцедурите, конгресният и екотуризмът, които осигуряват минимален дял от общите постъпления в сектора. И всичко това работи в условията на нова туристическа база, но без инфраструктура, с липса на достатъчно квалифициран персонал и без адекватна реклама.
Какво ще се случи до 2013 г.
На този въпрос стратегията опитва да даде отговор, като поставя цели: Ако през миналата година приходите от туризъм са били 2.4 млрд. евро, то през 2013 г. постъпленията трябва да се утроят и да достигнат 6 млрд. лв. Парите, които един турист оставя в България, също трябва да се увеличат и ако сега са средно по 43 евро на ден, за шест години сумата трябва да нарасне до 90 евро на ден.
В стратегията се отбелязва, че туристите искат все повече качество, търсят далечни дестинации, сигурност и спокойствие, но и специфични услуги като СПА, екстремни спортове и автентични изживявания. Конкуренцията се увеличава и от евтините предложения за пътуване, които се появиха покрай нискобюджетните авиокомпании. Нарастват и офертите за пътувания за възрастните хора, младежи, за платежоспособните туристи с круизи.
Две трети от легловата база, построена през последние години, се намира в морските курорти. Планирани са още ваканционни комплекси около черноморските плажове.
Морският туризъм е ключов за индустрията
убедени са представители на бранша. "България е известна преди всичко като морска дестинация, не можем да загърбим реалността", коментира и Иво Маринов от Асоциацията на българската туристическа индустрия. В самата стратегия също се декларира, че "и през следващите години морският туризъм ще продължи да има доминираща роля в структурата на българския туристически продукт". Целта е до 2013 г. българският бряг да стане известен на световния пазар с уникална индентичност и български традиции. Мерките предвиждат повече реклама на ваканционния туризъм, подобряване на услугите, привличане на инвестиции към инфраструктурата, повишаване на квалификацията на персонала и задържане на кадрите през цялата година.
Освен морския страната ще развива и други туристически продукти, е записано още в стратегията. "По-високите приходи ще дойдат от диверсификацията на продуктите", каза зам.-председателят на агенцията по туризъм Станислав Новаков. За да се развива
ски туризмът
трябва да бъде ограничено прекомерното застрояване на планинските райони. Това се очаква да бъде постигнато, когато се разработят устройствени планове според ресурса и капацитета на природата. Усилията трябва да бъдат насочени към разширяване на съществуващите съоръжения и писти, както и към изграждането на инфраструктурата. В същото време стратегията предвижда да бъдат ускорени проектите за ски зоните, сред които Смолян, Чепеларе, Добринище, Паничище.
Немалко място стратегията отделя на културния туризъм
който най-слабо е привличал вниманието през годините. Документът предвижда паметниците на културата да бъдат превърнати в туристическа атракция, културното наследство да бъде популяризирано по света, паметниците да бъдат категоризирани и дадени на концесия.
За да се развива здравният туризъм
обединяващ СПА, балнеология и уелнес продуктите, е препоръчително да бъде създаден специален закон за устройството и развитието на балнеологичните курорти. Другите мерки предвиждат да се определи максималният капацитет на СПА курортите, да се развие висококачествен специфичен продукт, както и да се наблегне на рекламата.
Деловите пътувания
изискват да се модернизира и да се инвестира в нова конферентна база. Необходимо е да се построят нови бизнес хотели в някои градове в страната - Варна, Бургас, Ловеч, пише още в стратегията. Изборът на градовете обаче не е мотивиран, както и не става ясно какви са разчетите за привличане на бизнес туристи. За развитието на природния и
еко туризма
стратегията препоръчва да се потърси помощ за развитие на земеделските райони, да се опазва биологичното разнообразие и да се спазват плановете за управление на защитените територии. Една от мерките включва създаването на клъстъри в екотуризма, в които участват местният бизнес и международните специализирани вериги.
Отбелязани, но без обстойно обяснение в стратегията, са и спортният, приключенският туризъм и ловният туризъм. При първия стратегията предвижда да се насърчи създаването на спортно-развлекателните центрове и да се развие професионалният голф туризъм. Ловният туризъм ще бъде развит, ако ловните стопанства се дадат на концесия.
Браншът аплодира факта, че има стратегия - цялостен завършен документ се чакаше от дълго време. Според представителите на индустрията обаче в разработката има много пропуски, липсва финансов разчет на целите, а според някои подходът е изцяло сбъркан:
Иво Маринов, Съюз на българската туристическа индустрия
- Освен план за действие трябва да се знае и бюджетът
- Изпуснати са много от специализираните форми на туризъм - пътуванията по Дунава, яхтеният туризъм, а голф туризмът е само загатнат
- София въобще не е видяна като дестинация за "сити брейк"
- България е позната най-вече като дестинация за морски туризъм, но през следващите години делът на този продукт трябва да намалява за сметка на специализираните форми
- В стратегията дори не е споменато разделянето на туризма по региони
- Не е отделено внимание на програмите за младежи, ученици и хората от третата възраст |
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар