- Г-жо Крушкова, каква е равносметката за туристическия отрасъл през тази година?
- Резултатите от тази година в туризма са окуражаващи. Туристите, които са дошли от чужбина (защото като че ли ние се интересуваме повече от това колко са гражданите, дошли от чужбина), определено са се увеличили доста в сравнение с миналата година. Въпросът е как да привлечем българите да останат в нашата страна. Парите, които харчат българите за екскурзии в чужбина, ще достигнат 1 млрд. евро, което не е никак малко като сума. Ние не можем да ограничим нашите сънародници да почиват навън. Няма нищо лошо в това. Но и Държавната агенция по туризъм, и браншът насочват усилията си към това българските туристи да останат да почиват тук. Не трябва да се забравят и българите, живеещи в чужбина, които вече имат семейства с малки деца. В чужбина отиват предимно млади хора и ние трябва да направим така, че идвайки в България, да имат и желание да останат да почиват тук. Идвайки да свършат някои полезни неща, да посетят свои роднини, могат да останат и на почивка в страната. Лично аз се впечатлих, когато бях командировка в Мароко. Това не е страна, която може да бъде сравнена по предлагане на туристически услуги с България, но те имаха в тяхната стратегия 6 много прости точки, с които могат да развият туризма си. На първо място е връщането на мароканците в собствената си страна за почивка през лятото. Това беше точка номер едно.
- С какво България може да ги привлече отново?
- Най-вече с атрактивни оферти. Всичко опира до начина на предлагане на пакета, на туристическата услуга. Туроператорите сами трябва да усетят как да привлекат точно тази група хора.
- Как оценявате представянето на България на международните туристически изложения?
- Ние правим 7 големи борси в чужбина и около 67 малки – щандове, които обикновено са на по-малка площ от големите борси. Какъв е ефектът от тях може да каже всяка фирма отделно. Важното е, че агенцията, заплащайки изложбената площ и щандовете, подпомага представянето на страната в чужбина. Фирмите биха могли да излязат сами и да направят собствени щандове, както се случва понякога. Това обикновено са големите хотелиерски вериги и комплекси. Това е нещо нормално и няма нищо лошо. Но идеята е България да бъде представена като цялостна туристическа дестинация, а не отделните комплекси като такива.
- Считате ли, че фирмите рекламират добре своите продукти, като се представят самостоятелно?
- Моето мнение е доста категорично – според мен не. Въпрос на усещане е обаче те как усещат своето представяне, защото в крайна сметка това е важното. Важното е те да имат вътрешна удовлетвореност, че отивайки на такъв тип изложение, наистина са постигнали това, за което са отишли. Усещането за успех в повечето случаи се формира след много предварителна работа преди съответното изложение. Защото много рядко се случва някой да се спре пред щанда на туроператор или хотелиерска верига и да му каже, че иска да подпише договор с него за цяла година. За да се стигне до подписването на договор, трябва да е свършена много подготвителна работа.
- На какъв етап е подготвяната стратегия за развитие на туризма?
- Стратегията за развитие на туризма е един много костелив орех. Орех, който наследих от моя предшественик Марио ал Джибури. Амбицирана съм до края на годината този проблем да бъде разрешен. Все пак това зависи и от участието на бранша. Стратегията е вече почти готова. Друг е въпросът кой я приема, кой не, какви неща ще се кажат за нея. Почти сме готови със стратегията и очаквам браншът да даде своето последно “да”. А браншът или тактически мълчи с идеята, когато документът е готов, публично да оповести какво не му харесва в текста. Или, ако прави забележки, те са обикновено емоционални и цялата стратегия трябва да бъде обърната с краката нагоре и да започнем всичко от начало.
- Коя е основната насока в стратегията?
- Идеята е наистина туризмът да се развива устойчиво, а не хаотично, както се развиваше до момента. Заложили сме в нея няколко неща. Използването на културното наследство, на природните забележителности, на безкрайните възможности на водите в България. Оттук нататък всичко е само продукт. Това дали ще имаме 3 хотела повече или 3 хиляди, е въпрос на инвестиционни намерения. Но ние трябва да пазим природата, защото това е много важно.
- Какво още може да се направи за България, за да бъде още по-атрактивна дестинация?
- За България може да се направи още страшно много. Всеки един от нас обаче има различна визия за това как трябва да изглежда страната ни. Това е нещо, което всеки го носи в сърцето си. Проблемът е, че ние отвътре виждаме България по един начин, докато чужденците отвън я виждат по съвсем друг начин. Ние трябва да разберем как я виждат чужденците и да представим пред тях визията си за България по съответния атрактивен начин. Има много неща, които за нас са обичайни, но за тях са страхотни. Например правихме една брошура за Русия, в която аз не бих включила паметниците за Руско-турската освободителна война. С цялото ми уважение, за мен те са даденост и не съм се сетила, че мога да ги сложа в брошура, която презентира страната ни. Първото нещо, което направиха руснаците, е да сложат тези паметници. Това е тяхното усещане за страната ни. Те са дошли, видяли са и са оценили точно това. Друг случай, в който едни руски журналисти, много изморени от пътуването по българските пътища, спират на Шипка и всички дружно изкачват стълбите, без да коментират. За тях преклонението пред паметта на предците им е изключително важно. За да бъде един паметник туристически обект, независимо каква е стойността му в нашата или световната история, той трябва да е направен атрактивно, с осветление, с будка за брошури, с гид, с бариера, с тоалетна. Един обект да изглежда така, пак си заслужава усилието. Типичен пример за това е Гърция. Те са направили така, че да могат да печелят от културното си наследство.
- Как бихте описали средностатистическия чуждестранен турист?
- Аз го разделям на две – на рускоговорещ и турист от Западна Европа. Като Западна Европа започва от Унгария, Словакия, Словения и нататък. Останалото е Балканският регион, който също има своята специфика. Средностатистическият руски турист е на възраст до 36–40 години. Една част от тях идват със своите семейства, като обикновено пристигат от далечни райони, в които слънцето е малко и затова стоят в България дълго време. Идват тук, защото това им е познато, вменено им е от миналото на базата на връзките ни с рускоговорещите страни. По-скоро са високоинтелигентни. Склонни са да оставят много повече пари, задоволяват капризите на своите деца. Те са възпитани и културни туристи, които искат не само да лежат на плажа, но и да посетят нещо повече. В последно време проявяват по-голям интерес и към зимните ни курорти. Усилията на туристическия бранш трябва да се насочат към запазване на тази топлина с руските туристи, защото идва едно ново поколение, което не познава туристическите ни продукти. Безспорно западният турист е съвсем различен. През последните години средната възрастова граница падна. Той става все по-млад, енергичен, с желание да живее. Намалява броят на хората, които идват да почиват в България със своите семейства. Идват на all inclusive – всичко предплатено. Малко вероятно е да похарчат по-големи суми тук, защото за разлика от руснаците не посещават магазини. Предпочитат да лежат на плажа – с изключение на англичаните и скандинавците, отколкото да посетят културни забележителности. Доста кротки са, ако са индивидуални туристи, а не на големи групи. Но когато идват големи групи от млади хора, стават неконтролируеми. В общи линии това е картинката на западния турист. Идеята е, ако можем по някакъв начин отново да върнем семействата с малки деца, защото малките деца са потенциални туристи, които биха се върнали след време отново в България.
- Ще ви върна на проблема по време на изложението в Лондон.
- Казах толкова много неща за това, че вече не ми се говори за него. От една страна, ние положихме страшно много усилия, това е самата истина. Направихме процедура по Закона за обществените поръчки за фирма, която да направи щанд за изложението. Избрахме победителя и моето лично усещане беше, че аз не съм направила никакъв компромис при неговия избор. Това беше обективната комбинация от цена и визия, която отговаряше на нашия бюджет. Не съм направила компромис с финансите и с визията. Това, че в крайна сметка щандът не беше това, което ние очаквахме, и ни пролича на всички, включително и на мен. Бяхме разочаровани не толкова от визията на щанда, а от това, че те не бяха готови. Това всъщност взриви цялата обстановка, нещо, което е недопустимо, и, както разбирам, се случва за първи път. Самият проект на щанда беше нереално тежък за времето, в което те трябваше да се справят.
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар